„Ален Изток Три, Ален Изток Три, тук Контролният модул на Граничната полоса. Докладвайте за състоянието на станцията. Докладвайте за състоянието на станцията.“
— До Контролния модул на Граничната полоса. Опитвам се да отблъсна танковете на въздушна възглавница. Ще подам рапорт по-късно. Край.
Идиоти! Макар че работеше на режим автоматично захранване, той не можеше да разделя вниманието си в толкова много посоки.
Още един индикатор проблясна в червено след поредния залп от снаряди, които разлюляха станцията. Горната банка от клетки с гориво започна да губи мощта си. „Вероятно клетките са се напукали“, помисли си Трайстин. Станциите по граничната полоса не бяха проектирани да издържат на дълъг обстрел със снаряди.
Бам! Бам!
Светлината в станцията примигна, когато захранването се прехвърли към акумулаторите. Трайстин си спомни, че пред перките на турбината все още не бяха спуснати предпазните щитове. Беше ги оставил отворени. Сега щеше да му бъде необходима цялата енергия, която можеше да събере. Изключи всички системи, несвързани със защитата на станцията, изстреля още един комплект ракети и съпроводи удара с картечен залп. Съскането на вентилаторите — звуков фон, с който бе привикнал — замря.
Прах и пластмасови отломки падаха от тавана към него, а може би се стелеха навсякъде, смесвайки се с миризмата на амоняк и трева от пустошта.
Ап-чиху! Започна да киха. Една напосоки изпратена ракета избухна на хълма, а Трайстин потри носа си.
Танкът отляво потъна с носа надолу в издълбания от ракетите кратер и перките му започнаха да вият. Вдигна се прах — все по-високо и по-високо; междувременно танкистът опита да измъкне бронираната машина от клопката. Трайстин си позволи пестелива усмивка — от танка се извиха гъсти облаци пушек. Пясъкът на Мейра, както и нетърпението на танкиста, вероятно бяха съсипали системите за управление на танка.
Бам!
Трайстин провери запасите от боеприпаси и му се дощя да не го бе правил. Оставаха му по-малко от две дузини ракети и може би около двайсет процента от всички пълнители за картечниците. Как е могъл да изразходва толкова много боеприпаси!?
Ала трябваше да спре проклетия танк, в противен случай станцията щеше да се превърне в купчина отпадъци. Още две ракети избухнаха в почвата пред последната вражеска машина. Още малко и щеше да е прекадено близо за обстрел.
Бам!
Миризмата на амоняк бе станала по-остра, броят на проблясващите в алено и кехлибарено индикатори се бе увеличил толкова много, че не можеше да ги преброи. Поредната проверка на боеприпасите показа, че му бяха останали едва десет процента от пълнителите за картечниците. Имаше още девет ракети.
Къде бяха войските на възвращенците? Все някъде трябваше да има войници.
Още един снаряд от единствения функциониращ танк разтърси станцията. Над главата му се пропука прозорецът от армирано стъкло — може би, защото стените на станцията се бяха огънали под снарядите, сипещи се от дулата на танковете. По-точно казано — миниатюрните танкове.
Трайстин огледа внимателно движещия се танк, който изведнъж се обърна назад и потегли към пустошта. Поклати глава. По-добре да запази оскъдните остатъци от боеприпасите за войските, които щяха да го нападнат.
Станцията се разтресе и Трайстин облиза устни. Оцелелият танк бе заел позиция до билото на хълма и обстрелваше със снаряди долните стени на станцията. Клетките с гориво бяха направени от укрепена с метал пластмаса. От тях можеше да се излее органично поддържащо вещество… ако се стигнеше дотам…
Бам! Бам!
ХЕРМЕТИЧНАТА ИЗОЛАЦИЯ НА СТАНЦИЯТА Е НАРУШЕНА! ИЗТИЧА ВЪЗДУХ!
Стените на по-ниско разположените нива бяха пробити, годният за дишане въздух бързо изтичаше. Трайстин свърза външната тръба за захранване с въздух на скафандъра към резервоара на командното кресло. Не искаше да изразходва запасите от кислород на скафандъра по-рано, отколкото бе нужно. Все още не мислеше да напуска командния център. Искаше да обстрелва войските на възвращенците, пък и предпазните щитове на станцията щяха да издържат на още няколко преки попадения от снарядите на танка.
После включи извода от компютърния терминал за управление към контакта на китката си. Когато затвореше шлема, щеше да загуби скоростта и обхвата на вградения нервен чип, ако не ползваше усилвателя на терминала.
Когато в помещението навлезе още амоняк, той затвори шлема. Стори му се, че образите на екрана светят с метален блясък. Това беше единственият начин, по който можеше да опише усещането си. Сега чувстваше как проблясващите фигури на облечените в скафандри възвращенци се показват от укритието си зад граничната полоса. Те изглежда знаеха, че командният център излиза извън строя под непрекъснатите удари на проклетия танк.