Бам! Бам!
С колко ли снаряди бе зареден малкият танк?
Трайстин отново облиза устни и зачака, проверявайки обездвижените танкове. И двата бяха затънали почти до дулата във фината червена почва.
Възвращенците, чиито блещукащи фигури възлизаха на около осем взвода, се спуснаха по хълма към видимо излязлата извън строя станция, същевременно още и още снаряди се сипеха върху разпадащите се предпазни щитове. Трайстин си наложи да изчака, макар че бе забелязал пожара, пламнал в клетките с гориво. Надяваше се, че може да издържи още малко.
След като стреля за последен път, танкът на въздушна възглавница направи широк завой и пое към южния участък на станцията. Трайстин разбра намеренията му. Танкистът щеше да използва снарядите, за да направи пробив в предпазния щит над вратата за превозни средства.
Продължи да чака, изчисли къде ще се разположи танкът и предварително насочи ракетите към това място.
Възвращенците се приближаваха все по-близо и по-близо до станцията.
Бронираната бойна машина се обърна и се разположи срещу вратата. Трайстин фокусира единия екран върху изображението на танка и изпита чувството, че се взира в тъмното му дуло.
Снарядите заблъскаха предпазния брониран щит пред голямата врата.
Ако таблото на системите за поддръжка на базата бе включено, щеше да бъде обляно в яркочервена светлина. Трайстин знаеше това много добре, но наблюдаваше и пресмяташе, докато снарядите бавно дупчеха вратата за превозни средства, издълбавайки отвор в пластмасата и метала.
След това той задейства картечниците, които изстрелваха последните патрони сред плътните редици на възвращенците. По-скоро усещаше смътно, отколкото наистина виждаше телата, падащи сред разбития от снарядите прах, който по-рано бе просто почва. После му хрумна още нещо и задейства бомбите, обездвижващи скафандрите на нападателите. Може би и те щяха да елиминират няколко възвращенци. Може би.
Всичките девет ракети избухнаха една след друга непосредствено пред танка. Трайстин разчиташе, че танкистът ще се придвижи напред — за да реагира на обстрела или просто обзет от ярост. Предположението му се оказа правилно и танкът потъна в ямата, зейнала пред него.
Лейтенантът не изчака да види какви са резултатите от действията му. Не разполагаше с никакви ракети и амуниции, енергията бе почти изчерпана, затова не можеше да направи нищо повече от командния център. Изключи се от системата за аварийно подаване на въздух, изтича до шкафа, сграбчи портативната картечница и чантата с пълнителите с патрони. Увеличи остротата на рефлексите си с една единица и полетя надолу по стълбите.
Прах, сажди и топлина бяха завладели по-ниско разположените нива на станцията. Жегата беше така непоносима, че Трайстин я чувстваше през тежката броня на скафандъра. Отправи се към вратите, водещи към гаража; в тази посока топлината постепенно намаля, защото разстоянието до горящите клетки с гориво беше голямо.
Бавно и внимателно открехна вратата към гаража.
Пинг!
Куршумът рикошира в отломките на външната врата; там в метала бе пробит правоъгълен, назъбен отвор. Парчета термоустойчива пластмаса образуваха ниска бариера в средата на входа.
Лейтенантът побягна и със скок залегна зад най-голямата купчина, надявайки се, че не е повредил някой важен участък в бронята на скафандъра. Би трябвало тя да бъде твърда, ала същото се отнасяше и до материалите, от които правеха станциите по граничната полоса, както и отломките от термоустойчива пластмаса, които снарядите бяха откъртили.
Погледна през шлема и през една тясна пролука между две големи парчета пластмаса и забеляза неясните образи на нападателите. Един възвращенец дебнеше приведен зад източния ъгъл на станцията. Неколцина изглежда стреляха от мястото, където бе заседнал последният, вече замлъкнал танк.
Пинг!
Трайстин зачака, стиснал в ръце картечницата. Чакането се проточи. Още и още. Най-сетне възвращенецът надникна зад ъгъла. Лейтенантът продължи да чака. Възвращенецът леко повдигна глава — това обаче беше достатъчно и Трайстин стреля.