Куршумът засегна връзката на скафандъра между врата и гърдите. Възвращенецът политна напред.
— Щастлив изстрел, възвращенецо — измърмори на себе си лейтенантът. Реши отново да чака и провери запасите от въздух в скафандъра си.
Чии запаси щяха да свършат по-бързо? Скафандрите на възвращенците имаха концентрационен механизъм и допълваща система, ала той нямаше представа кога за последен път бяха заредени.
Пинг! Пинг! Куршуми рикошираха от всички стени в гаража.
Отвън имаше поне десетина възвращенци. Трайстин провери пълнителите с патрони. За момента амунициите му бяха повече от достатъчно. Изстреля два залпа срещу фигурите, залегнали около последния заседнал танк.
Те или побягваха, или потъваха още по-дълбоко в пясъка.
Още един възвращенец се дотътри — като че беше пиян — иззад ъгъла на станцията. „Проблеми с дихателните маски или просто липса на кислород“, помисли си Трайстин. Или пък просто скафандърът му е бил засегнат от бомбите. Очевидно му беше трудно. Трайстин го свали с един-единствен изстрел.
След това отново зачака, наблюдавайки как още една фигура пробяга сред праха. Техните запаси от кислород очевидно бяха недостатъчни, затова възнамеряваха да се промъкват, като атакуват едновременно от двете страни на станцията, а може би и от танка. Този план беше слаб, но нямаха друг избор, ако наистина не разполагаха с достатъчно кислород. Трайстин се намръщи. Дали имаха гранати или нещо подобно?
Това можеше да направи нещата по-малко отчайващи.
Продължи да чака, докато наблюдаваше как Парвати изпълзява по-близо до хоризонта; образът на аленото слънце ставаше все по-наситено червен. Оскъдното прикритие, с което разполагаше, не бе по вкуса му, но ако се отдръпнеше по-назад в гаража, нямаше да може да вижда и вътре щяха да го притиснат от всички страни.
Затова остана на мястото си, легнал по корем, стиснал готовото за стрелба оръжие в ръка.
Изведнъж неколцина възвращенци изскочиха от най-различни места и се втурнаха към вратата, която пазеше Трайстин. Един от тичащите нападатели хвърли нещо, Трайстин стреля и го свали, но цилиндричният предмет прелетя над главата му и падна навътре в гаража.
У-у-мп!
Да, имаха гранати.
Стреля пет-шест пъти, може би повече, докато никой от възвращенците не остана прав, после бързо зареди оръжието. Оставаха му още пет пълнителя.
Парвати продължи пътя си към залеза, почти докосвайки хоризонта на запад.
В мрака се появиха десетина блещукащи фигури, които се втурнаха към Трайстин. Той настрои рефлексите си на възможно най-високото ниво на острота, около и над него засвистя градушка от куршуми.
Опита да се съсредоточи, да насочва всеки изстрел срещу жива мишена, но му се струваше, че възвращенците бяха прекалено много, затова превключи на полуавтоматична стрелба, изразходва целия пълнител, зареди следващия, после още един. Нападателите се просваха в праха, но все повече и повече заемаха местата на убитите.
Втората граната отскочи от вратата и експлодира някъде зад Трайстин, засипвайки крака му с дъжд от шрапнели и болка.
Той не му обърна внимание, изстреля още половин пълнител, преди да погледне към цялата редица от трупове, пръснати пред вратата на гаража.
Легнал на хълбок, лейтенантът постави последния пълнител в магазина на автоматичното оръжие и зачака.
От дясната му страна нещо проблясна и изчезна. Той продължи да наблюдава. Отново нещо проблясна, този път само за миг. Трайстин поклати глава. Възвращенецът се опитваше да се промъкне напред с по-малка скорост: така Трайстин нямаше да може да го забележи.
След като скафандърът на нападателя проблясна за трети път, Трайстин даде два автоматични откоса.
Възвращенецът, който бе отдалечен на по-малко от десет метра, се хвърли към вратата и се сгромоляса на около три метра от Трайстин.
Трайстин пое дълбоко дъх, осъзнавайки, че не му е останал голям запас от въздух. Във вътрешността на гаража имаше резервоари с кислород, можеше да използва и запасите на скутерите, но нима щеше да посмее да се придвижи дотам? Ако не го направеше, щеше да е мъртъв като възвращенците, защото нямаше да може да диша.
Бавно, много бавно, той започна да се отдръпва надясно. Опитваше се да не вдига шум, за да не го забележат възвращенците. Напредваше почти незабележимо, защото десният му крак бе обхванат от остра болка и не се подчиняваше на волята му.