По-късно, ала колко по-късно Трайстин не можеше да каже със сигурност — не и при всичките усилия, които положи да остане в съзнание, — Хайсин излезе с тежки стъпки от помещението с таблото на системите за техническа поддръжка. Движенията, които правеше, облечен в бойния скафандър, бяха твърде тромави.
— Екипът от техници е на път към нашата станция, сър. — Думите прозвучаха дрезгаво през слушалките на шлема.
— След колко време ще пристигнат?
— Не зная. Не казаха. След не повече от няколко часа.
— Прекрасно. — Трайстин сви устни и погледна към смачкания участък от скафандъра, оголващ ранения му десен крак. Досега положителните стойности на налягането поддържаха запаса с кислорода за дишане чист. Но леко разяждащата атмосфера на Мейра изглеждаше не чак толкова леко разяждаща върху откритите части на крака му.
— Добре ли сте, сър?
— Засега съм добре, Хайсин. Засега. — Погледна през продупчената врата към гаража, труповете и заседналия в пясъка танк. — Надявам се, че разполагаме с много кислород. Изглежда ще се наложи да почакаме доста повече от няколко часа.
— Сър?
Трайстин пое дълбоко въздух. Нямаха клетки с гориво, нито един участък в станцията не бе запазил херметизацията си, с изключение на укритието, пък и в действителност не можеше по никакъв начин да се спусне по стълбата, за да стигне до него. Вероятно навсякъде имаше трупове на възвращенци и късове от бойните им скафандри. Някак си не можеше да си представи, че хората от Контролния модул на граничната полоса ще се разбързат да ги приберат, докато не се слегне праха. Отново пое дълбоко въздух. Вероятно чакането щеше да се проточи твърде много. Все пак се надяваше, че няма да е прекалено дълго.
13.
Стаята в медицинския център миришеше на нарциси; към тази миризма се наслояваше и ароматът на портокал, прекалено остър, за да бъде истински. Под гърба на Трайстин бяха пъхнати светлозелени възглавници; от време на време погледът му пробягваше към тръбите и жиците, свързани към пълната с някаква течност система, прикрепена около крака му. На масичката до леглото нямаше нищо, с изключение на чаша медицински „Състейн“, чийто вкус беше дори по-противен от този на обикновеното укрепващо питие.
Вече за трети път в продължение на няколко минути Трайстин използва вградения в мозъка си нервен чип, за да прегледа мрежата на библиотеката в медицинския център. Нищо не му се стори интересно, а кракът продължаваше да го боли. Медицинските техници и лекарите го уверяваха, че тази болка е добър признак, че нервните влакна се възстановяват според начертания план. Това беше прекрасно. Но техните крака не ги боляха. Те не бяха приковани към леглото, от телата им не стърчаха тръби, следящи резултатите от нормалните телесни процеси.
Пак се включи в мрежата за цивилни лица и се свърза с програмата на последните новини — онази, която показваше облечени в кафяво трупове, пръснати край станция от граничната полоса.
— … в опустошителна проява на сляпата си вяра, силите на възвращенците…
Трайстин прекъсна връзката с мрежата за цивилни лица. Сляпа вяра ли? Някои от възвращенците наистина изглеждаха заслепени, но офицерът, когото беше разпитвал, съвсем съзнателно бе направил своя избор да изповядва тази вяра. Как би могло същество, надарено с разум, да предпочете такава доктрина?
Трайстин вдигна поглед над болничното легло. Чернокоса жена във военна униформа, върху чиято яка се виждаше триъгълният знак на капитански чин, стоеше до вратата, стиснала зелена папка в дясната си ръка.
— Мога ли да вляза, лейтенант?
Трайстин кимна.
— Заповядайте, моля. Извинявам се, че не мога да…
— Не се тревожете. — Дамата-капитан седна на високия стол без облегалка край леглото. Очите ѝ останаха на същата височина, както очите на Трайстин. — Аз съм капитан Мицуи, Мидори Мицуи, от военното разузнаване. Работата ми е да намирам повече данни за нападенията срещу станциите по граничната полоса. — Тя вдигна папката в ръка. — Също така донесох някои официални документи, които можете да разгледате по-късно. Не… не се тревожете. — Дамата постави папката на масата, после извади малък касетофон от куфарчето, прикрепено на колана ѝ. След това сложи касетофона върху папката и леко се изкашля, за да прочисти гърлото си.