— Всичко това се е случило. Двигателите на два от танковете са извън строя. Откъде знаехте, че подобна тактика ще има успех?
— Не знаех. Просто съзнавах, че не мога да ги спра с нищо друго, пък и не разполагах с много време.
— Това е друга тема. Защо не използвахте картечни откоси срещу танковете?
Трайстин вдигна рамене, после сви устни. Този жест се пренесе до обездвижения крак, заобиколен с тръби и жици, след което изгаряща болка се понесе нагоре към гърба му.
— Хрумването не ми се стори добро. Искам да кажа, че възвращенците атакуваха с танкове, но станция по граничната полоса не може да бъде превзета без войски. Ако бях използвал всичките амуниции за картечниците срещу танковете, какво щях да правя, когато възвращенците нахлуха надолу по хълмовете?
— Значи ги оставихте да съсипят станцията, при положение, че все още разполагахте с оръжия, с които можехте да ги отблъснете поне за известно време?
Трайстин отвори уста, после я затвори и чак след известно време даде окончателния си отговор:
— Не е точно така. Ракетите и картечните откоси не успяха да спрат танковете. Те успяха да спрат войниците.
— Според вашия техник и групата спасители вие сте останали в боен скафандър почти двайсет и четири часа, вместо да използвате укритието.
— Да.
— Защо постъпихте така? Бяхте ранен.
— Защото щях да бъда мъртъв, ако не бях постъпил по начина, по който предпочетох да действам тогава.
— Откъде знаете, че е така?
— Капитан Мицуи. — Трайстин положи усилия да не въздъхне. Да се ядосваш заради глупостта на висшестоящите офицери не му изглеждаше умна идея. — Разпитах няколко възвращенци. Повечето от тях или искаха да ме убият, или се опитаха да го направят. Често съчетаваха тези две желания. Те ни смятат за изчадия, роботи, някакъв вид машини. Освен това не разполагат с помещения за задържане на затворници. Това означава, че или трябваше да отблъсна нападението им, или щяха да ме убият. Не можете да отблъснете вражеска атака, ако се намирате в дупка, издълбана в земята.
Даже когато Трайстин си помисли, че не би могло да има повече въпроси, капитан Мицуи продължи да го разпитва. Той се опитваше да не допуска в гласа си нотки на раздразнение, ала знаеше, че не винаги успява.
Най-сетне, когато дамата от разузнаването явно бе изчерпала безкрайния си въпросник, той я попита:
— Бихте ли могли да отговорите на няколко мои въпроса, капитан Мицуи?
— Не зная. Задайте ги.
— Как се справиха останалите станции? Ален Изток Две… и Четири?
— Ален Изток Четири — мисля, че майор Фарли…
— Фрейър, Ултийна.
— Майор Фрейър успя да обездвижи всичките четири танка, изпратени срещу станцията. Тя неутрализира и всички възвращенци. Ален Изток Две е разрушена изцяло.
Трайстин се намръщи. Какво бе станало с Куентар?
— Ами какво се е случило с персонала на Ален Изток Две?
— Всички са избити.
— Ален Изток Четири… как е успяла Ултийна… искам да кажа майор Фрейър… да постигне това?
— Използвала е агрегата за преработка на почвата. С него предварително е изкопала окопи, още преди атаката на възвращенците. След това е напълнила окопите със свръхфин пясък.
Човек можеше да се надява, че Ултийна ще се подготви предварително. Трайстин пое дълбоко дъх.
— Ще ми кажете ли как завърши всичко това?
— Успяхме да ги отблъснем. Изгубихме почти две трети от станциите по граничната полоса. Те не разполагаха с достатъчно танкове, за да нападнат всяка отделно взета станция. Трябваше да използваме разузнавателни космически кораби и известен брой много, много тежки нападателни оръжия.
Известно време Трайстин остана безмълвен.
— Тази информация е с ограничен достъп, но вие заслужавате да я получите. Ще отрека, че съм ви я съобщила, а вие ще се изправите пред тежки дисциплинарни санкции, ако я повторите пред някого. Ала вие и майор… Фрейър бяхте единствените оцелели след нападение, в което участваха повече от два танка.
— Как е тя?
— Чувства се добре. На път е да поеме следващото си назначение.
Трайстин кимна, след това облиза сухите си устни.
— Разполагах с известно време да обмисля… — Наложи си да се засмее. — Зная, че работата на младшите офицери винаги е опасна. Но не разбирам. Когато започнах като действащ офицер, отговарящ за станция от граничната полоса, бяхме изправени срещу редки нападения от страна на възвращенците. Те бяха доста разпилени и никога не участваше повече от един взвод. Някои от тях пленявахме, някои убивахме. Сега изведнъж започнаха да ни обсипват с непрекъснати атаки. Използват голям брой тежки оръжия — поне са се сторили такива на облечените в скафандри войници, които е трябвало да ги носят в ръце през пустошта. Въоръжението им е достатъчно, за да сломи съпротивата на станциите от граничната полоса, които преди месеци въобще не биха и помислили да докоснат. И така, какво става?