— Научих за това днес по-рано. Предполагам, че съм извадил късмет.
Езилдия погледна към системите, включени в крака му и вдигна вежди.
— Останалите възможности бяха далеч по-лоши. — Той се намръщи. — Как разбра, че съм тук?
— Подадоха кратка информация — предполагам, че цивилните служители нямаха достъп до нея, но ние от службите по техническа поддръжка бяхме запознати. Споменаха теб и някакъв майор — успели сте да отблъснете нападението на възвращенците. За теб се споменаваше, че си ранен. След това — тя сви рамене — въпросът беше само да открия къде си постъпил на лечение.
— Съжалявам. Трябваше да ти изпратя някакво съобщение, но… — Трайстин огледа малката, гола стая, после хвърли поглед към крака си. — Не може да се каже, че съм твърде подвижен.
— Виждам. — Езилдия му се усмихна за миг.
— А ти как я караш? Изглеждаш уморена.
— Наистина съм уморена. Всички работим допълнителни смени. Смятам, че всеки човек в Клайсийн не работи единствено в малкото часове, когато спи.
Трайстин протегна ръка и разроши черната ѝ коса.
— Радвам се, че дойде.
— И аз — поклати глава тя.
— Какво има?
— Ами сигурно съм доста уморена. Ти изглеждаш… различен. — Езилдия отново поклати глава. — Вероятно е заради умората. Ти си си ти.
— Надявам се да е така. — Погледна десния си крак. — Поне по-голямата част от мен си е същата.
— Значи е вярно, че си прекарал два дни в скафандър с ранен крак? Но запасите на кислород в скафандъра не са достатъчни…
— Свързах се със системата за захранване с въздух на скутера, после с резервните резервоари, когато възвращенците престанаха да прииждат. След това Хайсин ми помогна. — Трайстин забеляза объркването ѝ. — Хайсин е техникът. Бях му наредил да отиде в укритието. Техниците не разполагат с бойни скафандри. Ние трябва да се грижим за сигурността им, а те поддържат техническата изправност на оборудването в базата. Знаеш това. Както и да е, когато пукотевицата утихна, той ми помогна, след това двамата чакахме.
— Значи те те спасиха и стана герой.
— Спасиха ме, но не съм герой.
Езилдия отново поклати глава.
— Съжалявам. Трябваше да те ободря, но съм прекалено уморена да го сторя както трябва.
Трайстин докосна бузата ѝ.
— Може би ще бъде по-добре да си отидеш у дома и да поспиш. Радвам се, че дойде, но не искам да съм причината за твоето… — Засмя се насила. — Е, предполагам, че и аз не мисля кой знае колко блестящо.
— Довиждане, Трайстин. Пази се. — Езилдия стана от стола и се наведе да го целуне по бузата.
— И ти.
Той я проследи с поглед как се приближи към вратата и му махна с ръка.
Когато тя излезе, Трайстин въздъхна дълбоко. Нещо я измъчваше, но какво? Лейтенантът поклати глава, после погледна към масичката — в чекмеджето беше заповедта, според която трябваше да постъпи на обучение като военен пилот. Военен пилот — ако все още искаше да стане такъв.
14.
„Изследванията на генетичните кодове на всички разумни същества, открити досега, сочат генетично предразположение към създаване на потомство по време на предварително програмиран период от живота на всеки организъм. Макар че периодът, през който се създава потомство, се явява сравнително по-късно в живота на организмите с по-големи познавателни способности, във всички изследвани досега организми този период съвпада с времето, когато организмът се намира в най-добро физическо здравословно състояние…
Така че постигането на индивидуална органична неразпадаемост (тъй нареченото «физическо безсмъртие») — определяно като елиминация на всички генетични тенденции към органично самоунищожение на клетъчно ниво — ще доведе до увеличаване скоростта на размножаване над скоростта на неутралния растеж на организмите, населяващи определена територия.
В продължение на достатъчно дълъг период от време всеки организъм с положително ниво на репродуктивност — независимо от това колко ниска е скоростта на увеличаване на индивидите, — в случай че не е възпрепятстван от външни сили, ще започне да изпитва нужда да използва буквално всички ресурси, които според природата си той е в състояние да използва.
Всеки хабитат може да осигури жизнените функции на малък брой безсмъртни същества и на много по-голям брой смъртни… Технологичното изпълнение на това зависи от определена критическа маса, често по-малка от броя на безсмъртните, които даден хабитат е в състояние да поддържа…