— Много интересно, господин Бронски. — Арик сбърчи чело. — В кой хотел, казвате, сте го видели?
— Хотел „Мрапиратта“.
— Да, там е бил настанен и Тева — потвърди Арик. — Той също спомена за някаква суматоха в хотела. За стрелба, дори за взривове.
— За взривове? — намеси се Фелиан. — Не си ми казвал нищо за това.
— О, татко не е пострадал — успокои го Арик. — Бил е извън хотела, когато се е свързал с Тева и му е казал да вдигне „Каватина“ в орбита.
Рудзински втренчи поглед в Бронски.
— Да знаете нещо за това?
— Докато излизахме от хотела, стана малък сблъсък с няколко бурти. — Бронски сви рамене. — Нищо сериозно. — Той присви устни. — Тъкмо това ми попречи да се върна при лорд Кавана. Инак сигурно щях да възпрепятствам онова, което го е сполетяло.
— Така е — промърмори замислено Рудзински. — Но все пак се съмнявам лорд Кавана да е в беда. С него е Митри Колчин, а Колчин е един от най-добрите миротворчески командоси. Където и да са отишли, ще се върнат веднага щом си свършат работата. — Той извади карта от вътрешния си джоб. — А междувременно войната ни очаква.
— Да, сър. — Фелиан изпъна рамене. — Това моите заповеди ли са?
— Да. — Рудзински му подаде картата. — Считано от този момент, сте назначен в инспектиращата група, която трябва да огледа останките от затвора, където ви държаха, на света, който нарекохме Първа цел.
— Инспектираща група? — Фелиан намръщено разглеждаше картата. — Помолих да бъда зачислен към отряда, на който предстои да щурмува вражеския плацдарм на Доркас. Сестра ми Мелинда остана там след нападението.
— Сигурен съм, че молбата ви е била взета предвид — отвърна Рудзински. — Но преди това трябва да съберем максимално количество информация за тази нова заплаха. Възможно е на Първа цел да бъде открито нещо особено важно, нещо, което само вие да разпознаете.
Фелиан се намръщи. Да го отстранят от бойна служба, когато сестра му е във вражески плен…
Но нямаше как. А и в думите на Рудзински имаше логика.
— Слушам, сър.
— Добре — усмихна се Рудзински. — Корабът ви тръгва след два часа. Подробностите са в картата.
— Слушам, сър — Фелиан се обърна към Арик. — Арик…
— Зная — кимна Арик. — Пази се, братле. Не ми се ще пак да идвам да те спасявам.
— Не се безпокой, няма да ти се наложи. И ти се пази.
— Двамата с Макс ще се справим — увери го Арик.
После хвърли прощална усмивка на Фелиан, обърна се и закрачи към вратата. Фелиан видя, че Куин и другите копърхед също са напуснали стаята, вероятно след като бяха получили заповедите си. Може би щеше да успее да ги открие, преди да отпътува, и да им благодари, задето бяха рискували живота и кариерата си, за да го спасят.
След днешния ден кариерите на всички бяха изложени на риск. Всъщност същото можеше да се каже и за живота им, застрашен от зхиррзхианците.
Завоевателите.
Той въздъхна.
— С ваше разрешение, адмирале?
— Свободен сте, командир — отвърна Рудзински. — Желая ви успех.
Копърхед и Арик Кавана бяха поели в различни посоки, адмирал Рудзински се бе отправил към командния център, офицерите от съдебния състав също се бяха запилели по свои дела, а Питър Бронски вече наближаваше изхода, когато гласът, който бе очаквал да чуе с трепет и боязън, отекна зад гърба му:
— Само няколко думи, господин Бронски.
Бронски забави крачка и погледна през рамо. Към него се приближаваше парлимин Джейси Вандайвър, следван от мълчаливия си телохранител.
— Малко бързам, парлимин Вандайвър — рече той. — Не е ли нещо, с което да се справи федеративната дипломатическа служба на Едо?
— Не — отвърна безизразно Вандайвър. — Не е.
Бронски се намръщи. Но обикновените федеративни служители не можеха да си позволят лукса да игнорират желанията на Севкоордски политици.
— Да, сър — рече той и спря.
Телохранителят си го биваше, нямаше две мнения. Не се наложи Вандайвър да проговаря, той сам се приближи към най-близката врата, огледа помещението вътре — някакъв комуникационен център — и кимна на началника си.
— Да влезем вътре, господин Бронски. — Вандайвър махна към вратата. — Ако нямате нищо против.
Сякаш имаше друг избор.
— Разбрах ви, сър — примири се Бронски. Заобиколи телохранителя, който го следеше бдително, и пристъпи в стаята.
Вътре имаше няколко отрупани с апаратура бюра. Вандайвър и телохранителят го последваха и последният затвори вратата.