— Защо не седнете? — покани го Вандайвър.
— Благодаря ви. — Бронски се настани така, че да не вижда телохранителя. — Трябва да ви предупредя, сър, че след трийсет минути ме очакват във федеративната служба.
— Ще бъда кратък — обеща Вандайвър. — Преди няколко минути чух разговора ви с адмирал Рудзински и онези момчета. Вие ги излъгахте.
Хич не си поплюваше този наперен политик.
— Странно обвинение, сър.
Вандайвър повдигна вежди.
— Само това ли ще чуя? Никакви отричания или обидени викове? Нито почервеняло лице при подобно оскърбление към вашата личност?
Бронски въздъхна.
— Сър, аз съм само един дребен федеративен служител. Не ни е позволено да отвръщаме по този начин, когато към нас се обръщат официални правителствени представители.
Вандайвър се облегна назад в креслото.
— Да, Турин Лий смяташе, че и вие имате пръст в онази работа. Помните Турин Лий, нали?
— Разбира се, сър — отвърна Бронски, като се стараеше да говори спокойно. — Господин Лий се приближи към нашата група, когато излязохме пред хотела. Идентифицира се като ваш помощник, показа ми Севкоордската парламентарна карта и ме информира, че ще присъства на срещата.
— А след срещата?
— Както вече казах на адмирал Рудзински, имахме проблем с едни бурти. Докато уредим въпроса с мрачанските власти, лорд Кавана и хората му напуснаха Мра-миг.
— А Лий?
Бронски разпери ръце.
— Наистина не зная. Отдели се от нас, докато беседвахме с мрачанските власти.
Вандайвър не помръдна, но изведнъж във въздуха повя хлад.
— Това е лъжа, Бронски — заяви той с леден глас. — Лий е бил с вас, докато сте преследвали Кавана към йикроманския свят Формби. Получих доклад от него от Мра-миг, в който се казваше, че всички потегляте заедно след час.
Бронски прехапа устни. Беше готов да се закълне, че Лий не е имал възможност да прати каквото и да било съобщение, докато двамата бяха заедно. Изглежда обаче онзи тип бе излязъл по-хитър, отколкото изглеждаше.
— С цялото ми уважение към вас, парлимин, наистина не зная за какво говорите — каза той и сам усети неуверените нотки в гласа си. — Може би е възнамерявал да се присъедини към нас, но пред мен не каза такова нещо.
Лицето на Вандайвър помръкна, макар и едва забележимо. Изглежда, и той не беше напълно сигурен.
— Но одеве, пред адмирал Рудзински, не споменахте нищо за пътуването.
Бронски сви рамене.
— Не смятах, че има смисъл да го споменавам, сър, тъй като така и не открихме лорд Кавана на Формби. Всичко е в пълния доклад, който предадох.
— Ще имам грижата да си взема копие — закани се Вандайвър. — Любопитно, нали? Стюарт Кавана изчезва и никой не може да го открие. Приблизително по същото време и на същото място един от моите помощници също изчезва. Това съвпадение ли е, господин Бронски?
Бронски си придаде учуден вид.
— Нима господин Лий е изчезнал? Кога?
— Изглежда, веднага след като ми е пратил съобщението от Мра-миг — отвърна Вандайвър. — Във всеки случай след този момент не го е виждал никой.
— Разбирам — промърмори Бронски. — Не зная какво да кажа, парлимин Вандайвър, освен че ще проведа необходимото разследване веднага щом се върна в консулството на Мра-ект. — Той се надигна. — Надявам се, че това е всичко, сър. Наистина трябва да бързам.
— Седнете, Бронски — скастри го Вандайвър. — Не съм приключил.
— Сър? — Бронски се отпусна обратно в креслото.
Известно време Вандайвър го разглеждаше начумерено и подозрително.
— Не зная какво става тук — изръмжа той. — Но имам известни подозрения. Кавана е намислил нещо, нещо, което граничи със закона или дори леко го прекрачва, и е накарал старите си приятелчета в парламента и Миротворческата организация да му заметат следите. Това така наречено прослушване не беше нищо повече от прах в очите на хората. Типично за Кавана, да действа на своя глава. — Погледът му се втвърди. — Но този път номерът няма да мине. Сега вече ще го спипам. И него и всички, които му пригласят. Всички, Бронски. Ясно ли се изразявам?
Бронски кимна, осъзнавайки иронията на положението. Той вероятно бе последният човек във Федерацията, който имаше интерес да прави услуга на лорд Кавана.
— Съвсем ясно, сър — произнесе той с равен глас. — Сега мога ли да вървя?
— Завиждам ви на самообладанието, Бронски. Но да видим колко още можете да разчитате на него.
— Да, сър — отвърна Бронски, надигна се и се шмугна покрай телохранителя. — Приятен ден, парлимин.
Тръгна към изхода, мина покрай двамата миротворчески морски пехотинци, които охраняваха вратата отвън, и се насочи към фоайето. Там, настанен в широк мек фотьойл, го очакваше Гарсия.