— Е? — попита го Бронски, когато застана пред него.
— Тръгна преди осем минути — отвърна Гарсия, изправи се и закрачи редом с него. — Дашка го пое. Защо се забавихте?
— Заради един любопитко от Севкоордския парламент — изсумтя Бронски. — Трябва да поставим под наблюдение Вандайвър — впил се е в нас като куче. Нещо ново по онзи въпрос?
— Нищо важно — отвърна Гарсия, докато излизаха. Навън ги посрещна горещият полъх на Едо. — Арик Кавана позвъни някъде веднъж, струва ми се, че се свърза с онзи полуразумен компютър на „Кавтроник“, който използват на борда на танкера.
— Да, от заседателната зала също се свързаха с него — рече навъсено Бронски. — Не бих искал да свидетелства в моя полза, ако някога го загазя. Какво каза Кавана?
— Само, че има още някой дребни неща за уреждане на Едо, а след това потегляли заедно за Ейвън.
Телефонът в джоба на куртката на Бронски започна да вибрира. Той го извади и натисна копчето.
— Бронски.
На екранчето се появи лицето на Дашка.
— Арик Кавана току-що получи съобщение.
Бронски погледна към Гарсия.
— Трябваше да проследиш всяко съобщение, което пристига за него.
— Така и направих, сър. — Дашка обидено стисна устни. — Въпреки че не беше с адресант никой от онези, които проследяваме — никой от известните му сподвижници. Прекара доста време при терминала — вземаше си някакви бележки.
— Значи сигурно е било кодирано — предположи Гарсия. — По предварителна уговорка.
— Вероятно — съгласи се Дашка. — Искате ли да го прибера?
Бронски обмисляше какво да прави. Разполагаше със съвсем малоброен състав, а арестът на Арик Кавана можеше да предизвика нежелани последствия.
— Ще го оставим да потича на воля още малко — каза той на Дашка. — Лепни се за него и следи какво прави. Ще пратя Чо Минг в депото да прерови всички съобщения. Да видим дали няма да открие онова, което е получил.
— Ясно.
Екранчето угасна.
— Доста време ще му отнеме — посочи Гарсия, докато се приближаваха към оставената на паркинга кола. — Дали да не повикаме подкрепления?
— Не ни трябват подкрепления — тросна се Бронски. — И сами можем да се справим.
— Ясно, сър — рече Гарсия. — Но като дръпнем Чо Минг от танкера, ще го оставим без наблюдение.
— Не ме интересува танкерът — изсумтя Бронски. — И този Арик Кавана хич не ме интересува. Цялата тази шумотевица е заради татенцето му.
— Ясно, сър — промърмори Гарсия.
„Чуди се какво става — помисли си Бронски. — Всички се чудят“. Чудеха се какво толкова важно може да има в един застаряващ бивш Севкоордски парлимин, та Бронски ги е изтеглил от наблюдателните им постове на мрачанския свят и ги е докарал чак тук. Някои от тях вероятно смятаха, че се касае за лично отмъщение. Може би наранена гордост от начина, по който лорд Кавана и телохранителят му се бяха държали с Бронски на Мра-миг.
Не можеше да им разкрие истинската причина. Не и докато не решеше да поиска от тях да се присъединят към Торин Лий в личната карантина, която той бе наложил върху Мра-ект.
С течение на времето, разбира се, всички, включително и Бронски щяха да се включат в тази карантина. Но засега не. Преди това лорд Кавана трябваше да застане на тяхна страна.
Защото, също като Лий, Кавана знаеше истината за КИОРО: че легендарното оръжие, чието съществуване бе позволило на Северния координационен съюз да определя политиката на Федерацията в продължение на близо четиридесет години, не съществува. И че никога не е съществувало.
По никакъв начин Бронски не биваше да допусне тази горчива истина да стане достояние на населението — хората виждаха в КИОРО единствената си надежда за спасение от завоевателите. По абсолютно никакъв начин. Където и да бе отишъл Кавана, рано или късно те щяха да го намерят.
И да го накарат да запази тази тайна. С добро или с лошо.
„Офицерът за свръзка Бронски и неговият спътник напуснаха приемната на Миротворческата база 18.4 минути след приключване на прослушването и се отдалечиха от всички активни терминали, до които имах достъп. Продължавах да следя парлимин Вандайвър и неговия телохранител, но разговорът им се свеждаше до откъслечни реплики без никаква полезна информация. 3.7 минути след излизането на Бронски те също напуснаха базата.
Прекъснах връзката с базовата компютърна система и се заех да анализирам събраната информация. Най-обезпокояващата новина бе липсата на каквито и да било сведения за местонахождението на лорд Кавана. Проиграх няколко пъти всички записани разговори, изучавайки внимателно израза върху лицето на Бронски и парлимин Вандайвър. Особено впечатление ми направи един от коментарите на офицера за свръзка Бронски: «Трябва да поставим под наблюдение Вандайвър — впил се е в нас като куче». В края на краищата не можах да стигна до никакъв извод за смисъла на това изявление — вероятно пак поради недостиг на информация. Съществуваха няколко вероятни обяснителни теории, но нито една от тях не надхвърляше 0.05 процентовата бариера. Нуждаех се от още информация.