— „Не зная, Върховни вожде — цитира той отговора. — Не бих се доверил на хората-завоеватели. Но вече не вярвам и на мрачанците. Разговарях с Трр-гилаг преди затварянето на линиите относно мрачанския посланик, който умря на Оакканв“.
— Да, четох доклада ти за случая — каза Върховният. — Заедно с доклада на командир Трр-мезаз за атаката с експлозиви на Доркас. Добре, ето какво искам да направиш. Под някакъв претекст, без да вдигаш тревога, ще върнеш твоята контактна група на „Затворена уста“. Нека извън кораба останат само войниците и охраната, но и те да не се отдалечават. Запомнихте ли всичко това, Трр’т-рокик?
— Да, Върховни вожде — отвърна Трр’т-рокик и изчезна.
— Ако се стигне до бой, „Затворена уста“ ще се озове в доста неизгодно положение — посочи Оклан-барджак. — По-голямата част от въоръжението на кораба беше демонтирано преди да потегли от Оакканв.
— Да, зная — мрачно каза Върховният, докато прехвърляше в паметта си описанието на хангара, в който бе прибран „Затворена уста“. Издълбан в масивен каменен хълм — нямаше да е никак лесно да го напуснат. Особено след като мрачанците го бяха разположили по такъв начин, че лазерните му оръдия не сочеха към вратата. Странно как никой не бе забелязал това по-рано.
Трр’т-рокик се върна.
— „Разбрано, Върховни вожде. Ще предупредя останалите незабавно. В Града на единството ли се връщате?“
Върховният погледна към тънещите в здрач хълмове, зад чиито неясни силуети вече мъждукаха звезди. Нямаше никаква причина да остава повече тук, след като бъде затворена линията. А и в комплекса на Седалището разполагаше с много повече възможности за свръзка. Би могъл да разбере например какво става на Доркас.
Но в цялата тази ситуация имаше нещо странно…
Той размърда нетърпеливо език. Обърканите чувства не бяха най-добрият съветник за вземане на решения в политиката. Особено когато бяха съпътствани от прохладен ветрец и мърдащи се сенки в подножието на хълма.
— Да — каза той. — Поддържай връзка с мен чрез обичайните линии, за да зная какво става на „Затворена уста“.
— „Подчинявам се, Върховни вожде“ — дойде отговорът след няколко минути.
— Успех — кимна Върховният. — Готово, Трр’т-рокик, можете да затваряте линията.
— Подчинявам се — каза Трр’т-рокик, но видимо се поколеба. — Върховни вожде, а какво ще кажете за тримата хора-завоеватели?
— Какво да кажа за тях?
— Ами ако мрачанците решат да ги убият, преди да атакуват „Затворена уста“?
— Е, и какво?
— Не бива ли да им попречим? — попита направо Трр’т-рокик.
— Те са наши врагове, Трр’т-рокик — припомни му Оклан-барджак. — Колкото повече от тях измрат, толкова по-добре за нас.
— Не говоря за смъртта в бой, командире — заинати се Трр’т-рокик. — Това ще е хладнокръвно убийство.
— На чуждоземни същества, които започнаха тази война… — намеси се Оклан-барджак.
Върховният го спря с жест и каза:
— Разбирам загрижеността ви, Трр’т-рокик. В интерес на истината аз също им симпатизирам. Но не виждам какво може да се направи. В противен случай войниците на Нзз-ооназ рискуват да бъдат въздигнати преждевременно в старейшинство.
— Ами ако не те са започнали войната? — попита неочаквано Трр’т-рокик. — Това би ли имало значение?
Върховният се намръщи.
— Този въпрос вече го обсъждахме, Трр’т-рокик. За какво говорите всъщност?
— Синът ми, Трр-гилаг, продължава да се съмнява. Според него Фелиан Кавана е бил уверен в правотата си.
— Казах, че този въпрос вече е обсъждан — повтори с леден тон Върховният вожд. — Хората-завоеватели нападнаха първи и освен ако не искате да поставите под съмнение искреността на старейшините, които са присъствали на онази първа битка, не желая повече да слушам за това. Разбрано ли е?
— Да — промърмори Трр’т-рокик.
— Добре — рече Върховният. — В такъв случай ви благодаря за помощта. Върнете се при Нзз-ооназ и се постарайте да ме държите в течение на положението.
— Подчинявам се.
Старейшината изчезна.
— И на теб, хранителю, също благодаря за помощта — обърна се Върховният вожд към Трр-тулкож. — Сигурно си даваш сметка, че това, на което стана свидетел, е строго поверителна информация.
— Разбира се — отвърна Трр-тулкож. — Ако желаете, мога да остана на разположение в случай, че се наложи отново да разговаряте с Нзз-ооназ чрез Трр’т-рокик.
Върховният го погледна внимателно. Едва сега си спомни откъде знае името му — Трр-тулкож, кее’ррският хранител, бил на пост, когато агентите на говорителя Цвв-панав откраднали фссс-органа на Трр-пификс-а. Сега сигурно разполагаше с твърде много свободно време.