— Не зная — изръмжа Дашка. — Съмнявам се, че ще се справя.
— Защо? — попита Арик. — Всичко, което ни трябва, е да останем тук, докато излязат от хиперпространството.
— Ако въобще излязат наблизо — прекъсна го Чо Минг. — Което е малко вероятно.
— Дори е по-лошо — рече Куин. — Достатъчно им е да пуснат една статична бомба, за да прикрият килватерните си следи, и никога няма да ги открием.
— Точно така — съгласи се Дашка. — Тъй че най-добре да се метнем напред и да ги изпреварим на финала. Вие двамата се прибирайте, а ти, Чо Минг, подготви за изстрелване статичната бомба.
— И какво ще постигнем с това? — попита Арик, докато Куин обръщаше корвина.
— Първо на първо: ще ги накараме малко да се поизпотят — отвърна Дашка. — Няма да знаят със сигурност дали са успели да ни се изплъзнат, или все още им дишаме във врата, придружени от няколко крайцера от клас „Нова“. А междувременно ще ни осигури прикритие, докато се връщаме към „Трафалгар“, за да вдигнем тревога.
— Значи отиваме на Формби? — попита Арик.
— Освен ако не настояваш да идем някъде другаде.
Арик погледна към звездите.
— Мислех си, че след като така и така сме тук, бихме могли да отскочим на Мра.
Настъпи кратка тишина.
— Някаква конкретна причина да го направим?
— В съобщението, което получихте на Формби, се казваше, че баща ми и Бронски са поели натам — припомни му Арик. — След като вече знаем, че мрачанците и зхиррзхианците работят заедно, струва ми се, че двамата може да са в беда.
— Бронски знае как да излиза от всякакви рисковани ситуации — отвърна Дашка, но в гласа му се долови колебание. — А и мисля, че сега е по-важно да предупредим Монтгомъри за тези изчезнали зхиррзхиански бойни кораби.
— От друга страна — обади се Чо Минг, — поне за известно време Монтгомъри ще е извън играта. Можем да му пратим спешно съобщение с някой дипломатически кораб от Мра.
— Вярно — призна Дашка. — Бих предпочел да проследим останалите зхиррзхиански кораби… но вече е късно. Добре, какво пък, ще летим за Мра.
— Надявам се само да успеем да ги открием — обърна се Арик към Куин. — Трудничко ще е да намериш двама души, когато трябва да претърсваш цяла планета.
— О, ще ги намерим — обеща Чо Минг. — Остави това на нас.
(обратно)Дълъг е обратният път към съзнанието, мислеше си Фелиан, докато се носеше бавно из тунел, натъпкан с мека като памук мъгла, придърпван от случайни импулси на противопосочна гравитация. Но най-сетне отвори очи.
Ала въпреки мъглата и всичко останало пътешествието си заслужаваше.
— Мелинда? — изхриптя той.
— Тук съм, Фелиан — каза тя и се наведе над него.
Усмивката й беше странно напрегната… и изведнъж той си спомни всичко останало. Трескавият полет през атмосферата на Доркас, невероятното приземяване, осъществено от Макс, неговото собствено несръчно спускане по склона…
И залавянето от врага.
Огледа сестра си по-внимателно. Носеше същия имобилизиращ костюм, какъвто бяха сложили и на него по време на предишното му пленничество — с оптични сензори и електромагнитни пръстени на ръцете и краката.
Фелиан извъртя внимателно глава. На няколко метра встрани стояха двама зхиррзхианци и ги наблюдаваха.
— Ясно — каза той и затвори очи.
— Трябва да си по-любезен — скастри го тя. — Няма ли да кажеш „здрасти“ на стария си приятел?
— Радвам се, че се възстановяваш, Фелиан Кавана — чу се зхиррзхиански глас.
Фелиан отвори очи, надигна глава и погледна двамата зхиррзхианци. Този отляво беше…
Не, това бе невъзможно.
— Трр-гилаг?
Зхиррзхианецът примлясна с език.
— Колко е приятно, че ме помниш.
— Не си лесен за забравяне — промърмори Фелиан и премести поглед към Мелинда. Страхотно. Не само че бе позволил да попадне в ръцете на врага, а на всичко отгоре тук бе и сестра му, на която се бе надявал всъщност да помогне. При това със зхиррзхианеца, който го бе разпитвал предишния път. Беше съвсем както навремето, когато се бе опитал да избяга от летния лагер и го хванаха да прескача оградата.
— Кой е приятелят ти? — попита той.
— Това е Клнн-даван-а — посочи с език Трр-гилаг зхиррзхианеца до себе си. — Двамата с нея някога бяхме обвързани. Но после кланът Дхаа’рр разтрогна връзката ни.
— Съжалявам — каза Фелиан, тъй като не знаеше какво друго да каже. — Всъщност, да не би да е заради моето бягство?
— За това, но и поради други причини.
Фелиан сбърчи вежди.
— Е, ето че пак ме хвана. Това би трябвало да възстанови доброто ти име в очите им.
— А междувременно ни чака работа — намеси се Мелинда и се приближи до масата в ъгъла. Отгоре имаше някакъв електронен прибор, чийто дисплей бе обърнат към стената. — Трр-гилаг и Клнн-даван-а са тук, за да те изследват. Чуждоземната психология сигурно е интересна наука. Напомня ми за времето, когато практикувах медицина върху моята любима кукла Кери. Ти помниш ли я?