— Да, ако мрачанците знаеха цялата истина — посочи спокойно Осемнадесети. — Но те не я знаят.
Върховният погледна към бюрото и дивана, на който преди малко повече от едно завъртане бе седял говорителят Цвв-панав. Говорителят Цвв-панав, който имаше големи амбиции за клана на Дхаа’рр…
— Кой знае — подхвърли той на Осемнадесети. — Кой знае?
Докато Трр-пификс-а се приближаваше към дома си, над нея се носеха няколко старейшини. Просто се рееха в небето, без на пръв поглед да правят нищо.
И я наблюдаваха.
Тя избягваше погледите им. Щеше й се да ги няма, боеше се, че ще се опитат да я заговорят. Не знаеше какво им е известно за случилото се, но последното, което искаше, бе непознати да я разпитват за най-срамния миг в живота й. Особено непознати старейшини.
Те я гледаха, докато отключваше вратата. За нейно облекчение никой не направи опит да я заговори. Когато тя влезе и затвори вратата, почувства, че погледите им изчезват.
Не че вратата беше някаква преграда за тях. Можеше само да се надява, че възпитанието им ще надделее над любопитството.
Няколко стоудара се мота из къщата, но мислите й бяха много далеч. Всичко си беше така, както го бе оставила. И въпреки това й изглеждаше невъзвратимо променено. Преди войниците да я изведат през същата тази врата, къщата бе за нея като небесата. Безопасна и сигурна, уютна и анонимна.
Но вече не. Трр-пификс-а, Кее’рр, сега беше престъпник и името й фигурираше във всички файлове с досиета на Оакканв. Нямаше никакво значение, че обвиненията срещу нея бяха оттеглени по причина, за която сега не й се мислеше. Този факт обаче клюкарите щяха да го подминат с пренебрежение. Това, за което щяха да си говорят шепнешком зад гърба й, бе, че е била заловена с откраднат фссс-орган в собствената си къща.
Донесен й от двама млади зхиррзхианци, представили се само с имената Корте и Дорнт. Млади зхиррзхианци, които бяха споделили страховете й за въздигането. И й бяха предложили помощта на старейшината, който сега сигурно се навърташе около къщата й. Който бе симпатизирал на желанието й да отхвърли старейшинството и й бе обещал да измоли решението за него да не бъде взето от родовите и кланови лидери, а от нея самата.
Е, да, наистина й дадоха право да решава. Миг преди войниците да нахлуят в къщата й и да я заловят.
И всичко само защото им се бе доверила. Колко пъти, запита се тя, бе предупреждавала синовете си да не се доверяват на непознати?
Градинарските й инструменти все още бяха в кухнята, както ги бе оставила преди две пълни завъртания. Тя прокара ръка по тях, усети твърдостта на керамичните остриета и меката податливост на дървените дръжки. Опита се да съхрани в паметта си усещането за този допир.
Защото когато нейното материално тяло най-сетне стигнеше края на силите си и дойдеше време да бъде въздигната в старейшина, тези спомени щяха да са всичко, което щеше да й остане. Нямаше да има повече докосвания, нито ухания, нито вкусове — само зрителни възприятия, звуци и мисли. Щеше да бъде пленена в едно смътно полусъществуване и всички неща на този свят, които обичаше, щяха да останат недостижими.
Не искаше да живее така. Не можеше да понесе мисълта да живее по този начин. Но и беше болезнено ясно, че няма да й дадат право на избор. Всички зхиррзхианци се превръщаха в старейшини, това бе откакто свят светува и щеше да продължи така.
Тя замръзна, стиснала дръжката на лопатата. Ето го пак — звука на керамично острие, което се забива в земята. Идваше иззад стената отдясно.
Някой копаеше зад къщата й.
Сред обърканите й мисли блесна гневна искра. Ако някой непознат злосторник бе решил, че може просто ей така да влезе в градината й и да се разпорежда, щеше да му даде да разбере. Вдигна лопатата като оръжие, мина през кухнята и отвори задната врата.
Там наистина имаше зхиррзхианец — копаеше точно в лехата с нейните любими курандий. Но не беше непознат. А и едва ли можеше да го сметне за злосторник.
— О, здравей, Трр-пификс-а — каза Трр-тулкож. — Прощавай, не знаех, че си се върнала.
— И аз не очаквах… да се върна — призна Трр-пификс-а. Гневът й бързо се топеше. Трр-тулкож беше неин братовчед и близък приятел на най-малкия й син Трр-гилаг. Преди много цикли пътищата им се бяха разделили: Трр-гилаг стана изследовател на другопланетни култури, а Трр-тулкож предпочете да си остане у дома и се издигна до поста главен хранител на родовия храм близо до Скалистата долина.
Макар че може би вече не беше главен хранител, споходи я неочакваната мисъл. Сигурно и той бе изправен пред обвинения, задето бе допуснал кражбата на фссс-органа от храма.