— А за другия си сигурен, така ли?
— Исках да кажа… — запелтечи виновно Трр’т-рокик.
— Че вече си разговарял с него — прекъсна го Върховният. — Знаех го от самото начало. Та значи според Бронски Лорд-стюарт-кавана бил някаква важна фигура. Така ли?
— Бил е, навремето — отвърна Трр’т-рокик. — Като член на човешкия еквивалент на Седалището. Но го е напуснал малко след смъртта на съпругата си.
— Но вероятно все още поддържа контакт с останалите водачи на хората-завоеватели — заключи Върховният. — Може това да е достатъчно.
Оклан-барджак примлясна с език.
— Върховни вожде, настоятелно ви съветвам да премислите решението си. Като изключим неразрешения разговор, проведен от Трр’т-рокик, не знаем почти нищо за този чуждоземец.
— Нямаме избор, командире — отвърна Върховният. — В момента разполагаме само с два директни контакта с хората-завоеватели: Лорд-стюарт-кавана и неговия син, който е заедно е дъщеря му.
— Неговият син и дъщеря му? — Трр’т-рокик подскочи.
— Да — кимна Върховният и посочи Прр’т-зевисти. — Всъщност вярно, че още не го знаеш. Това е Прр’т-зевисти, Дхаа’рр.
— Да, спомням си името — промърмори Трр’т-рокик. — Говореше се, че хората-завоеватели на Доркас са ви унищожили.
— По-скоро бях техен неканен гост — отвърна Прр’т-зевисти. — Но успях да избягам с помощта на Мелинда Кавана и един зхиррзхиански изследовател.
Трр’т-рокик се наведе напред.
— Зхиррзхиански изследовател? Знаете ли как се казва?
— Това е синът ти — Трр-гилаг — потвърди Върховният. — Пратих го да направи някои проучвания. Иди и кажи на Лорд-стюарт-кавана, че сме постигнали споразумение. А след това се прехвърли на „Затворена уста“ и предай на изследовател Нзз-ооназ да отдели колкото е необходимо войници, за да освободят тримата човеци-завоеватели.
— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик и изчезна.
— Надявам се, че знаете какво вършите, Върховни вожде — намеси се Оклан-барджак. — Ако говорителят Цвв-панав надуши какво сте намислили, ще си изпатите здравата.
— Говорителят Цвв-панав е твърде зает да прави политика на Доркас — отвърна сърдито Върховният, понечи да добави още нещо, но в този момент неочаквано се появи Трр’т-рокик. Беше изплашен.
— Хората-завоеватели атакуват!
— Какво? — излая Оклан-барджак. — Кого атакуват?
— „Затворена уста“ — отвърна Трр’т-рокик. — И Нзз-ооназ твърди, че използвали оръжие на име КИОРО!
(обратно)— Моля ви — промълви Валойтаджа с глас, който отекна в пустия хангар. — Изследовател Нзз-ооназ, трябва да ни пратите войници на помощ. В противен случай никой от нас няма да преживее тази атака.
Командир Спс-кудах размърда нетърпеливо език и изсъска:
— Изследователю, не можем да стоим тук в бездействие, докато избиват нашите съюзници. Каквото и да представлява това КИОРО, не може да е чак толкова страшно, че да не се справим с него.
— Командире, войниците ви ще останат на борда на „Затворена уста“ — заяви решително Нзз-ооназ. Кой знае защо, му се струваше, че ставащото е само опит от страна на мрачанците да изкарат зхиррзхианските войници отвън.
Появи се един старейшина.
— Приключихме с огледа на помещенията и коридорите около хангара — докладва той. — Няма и следа от мрачанци, нито се виждат признаци за подготовка за атака.
— Ето — видяхте ли? — възмути се Спс-кудах. — Сега можем да забравим за параноичните ви идеи и да изкараме войниците отвън, за да заемат отбранителна позиция.
— Приближават се два въздушни кораба, командире — докладва друг старейшина. — Летят ниско и с голяма скорост, идват от запад и са се насочили право към крепостта.
Още един старейшина. Нзз-ооназ го погледна — беше Трр’т-рокик.
— Изследовател Нзз-ооназ, имам съобщение от Върховния вожд…
— Не сега — прекъсна го Нзз-ооназ. — Не чуваш ли алармите? Хората-завоеватели атакуват. Може би дори с КИОРО.
Трр’т-рокик се ококори.
— Хората-завоеватели атакуват?
— Старейшина, какво стана с въздушните кораби? — попита Нзз-ооназ, като му обърна гръб.
— Все още се приближават.
— Предупредихте ли Военното командване? — провикна се Нзз-ооназ. — Кой разговаря с Военното командване?
— Аз имам отворена линия до тях — отвърна един от старейшините. — Искат още информация за положението.
Нзз-ооназ щракна ядно с език. Докато старейшините приключеха с докладите, може би щеше да е твърде късно. А може би вече бе твърде късно.
— Въздушните кораби продължават да се приближават — чу гласа на старейшината.
— Затворете външния люк! — извика Нзз-ооназ. — Всички зхиррзхианци да се приготвят за атака. — Ако имаха късмет, корпусът щеше да ги защити. Той започна мислено да отброява ударите…