Нищо не се случваше.
— Старейшини, проверете какво става с онзи кораб!
Старейшините изчезнаха.
— Може да е бил само разузнавателен кораб — подметна мрачно командир Спс-кудах. — А следващия път да ни ударят с оръжия.
— Или вече са опитали — промърмори Нзз-ооназ. — Но склонът на хълма и корпусът са ни запазили.
Изникна още един старейшина.
— Засега няма никакви ранени, изследовател Нзз-ооназ — докладва той. — Нито някакви повреди по корпуса на „Затворена уста“.
— Все някога, изследователю — заговори отново Спс-кудах, — ще трябва да извадим кораба от хангара.
— Ако успеем. — Нзз-ооназ погледна към външните монитори. Вратите, които мрачанците използваха, за да херметизират хангара, изглеждаха доста яки. Ако не успееха да накарат мрачанците да ги отворят, би могъл да прати войници да свършат тази работа…
— Изследователю! — Появи се един задъхан старейшина. — Затвориха ни. Не можем да се измъкнем.
— Какво?! — Нзз-ооназ подскочи. — Какво искаш да кажеш?
— Има метална преграда, която покрива скалистия склон над хангара — добави втори старейшина, като застана до първия. — Много е тънка — проверих краищата й. Но покрива целия хангар. Блокира всички линии до зхиррзхианския космос.
Нзз-ооназ погледна Спс-кудах. Догади му се. Ето значи какво бяха правили въздушните кораби. Атака, каквато въобще не бяха очаквали.
— Те са се досетили — промълви той. — И сега са ни изолирали напълно.
— Да — каза Спс-кудах. — След като нямаме връзка…
Не довърши изречението. Не беше и необходимо. Лишени от връзка, те оставаха изцяло на милостта на мрачанците. Не само щяха да ги въздигнат в старейшинство, а биха могли да ги унищожат напълно.
И никой нямаше да разбере какво се е случило.
— КИОРО? — повтори Върховният вожд. — Сигурен ли си, че каза това? КИОРО?
— Така ми се стори — отвърна Трр’т-рокик с разтреперан глас. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе това КИОРО, че предизвикваше подобна реакция дори у Върховния? — Може да не съм чул добре.
— Не, КИОРО е точната дума — успокои го Върховният и се обърна към Оклан-барджак. — Командире, успяхте ли да се свържете с Върховното командване?
— Имам отворена линия до тях — отвърна Оклан-барджак. — Но все още никакъв отговор на запитванията ни.
Появи се един старейшина.
— „Военното командване до Върховния вожд — цитира той. — Потвърждаваме: изследовател Нзз-ооназ ни предупреди за заплахата от употреба на КИОРО срещу изследователската група на Мра“.
— И после? — попита Върховният. — Хайде, свързочник, размърдай се. Да чуя целия доклад.
— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.
— Върховни вожде! — намеси се Трр’т-рокик. — Ако желаете, мога да се прехвърля на Мра и да проверя какво става там.
— Ще останеш тук, докато не получим повече информация — сряза го Върховният вожд.
Трр’т-рокик се отдръпна. Обзе го чувство за вина. Дали всичко, което се случваше в момента, не бе заради него? Неразрешеният разговор с Лорд-стюарт-кавана — да не би той да беше причината за ставащото?
Старейшината се върна.
— „Изгубихме контакт със «Затворена уста» — цитира той, разтреперан от вълнение. — Внезапно — въпреки че резените на всички старейшини все още са на борда“.
В продължение на няколко удара единственият шум, който се чуваше на хълма, беше шумоленето на вятъра сред листата на дърветата.
— А какво е станало със старейшините, които отидоха на Мра с припасите от „Верен слуга“? — попита Върховният.
— Все още проверяват списъка — отвърна старейшината. — До един стоудар ще разполагат с ясен отговор.
Прр’т-зевисти застана до Трр’т-рокик и тихо попита:
— За какво става въпрос?
— Не зная — отвърна Трр’т-рокик, докато двамата се рееха над хълма. — Но се страхувам, че допринесох за предателството срещу зхиррзхианците на Мра.
Прр’т-зевисти обмисля известно време думите му.
— Не — рече той накрая. — Съмнявам се. Мелинда Кавана бе абсолютно честна с мен. Тя ми се довери и ми помогна, въпреки че с това се изложи на огромен риск. Не мога да повярвам, че баща й е способен на каквото и да било предателство.
— Но ние почти нищо не знаем за поведението на тези същества — възрази намусено Трр’т-рокик. Въпреки това се чувстваше малко по-добре. — Какво е положението при Мелинда Кавана? Лорд-стюарт-кавана бе загрижен за нея.
— Тя е добре — отвърна Прр’т-зевисти. — Брат й, Фелиан Кавана, е ранен и Мелинда му помага да се възстанови.