— А моите синове Трр-гилаг и Трр-мезаз? С тях всичко ли е наред?
— За Трр-гилаг мога да заявя със сигурност. Но командир Трр-мезаз беше задържан от двама агенти на говорителя на Дхаа’рр. Не зная защо, но подозирам, че е свързано с междукланова политика. И с мен.
— Трр’т-рокик?
Трр’т-рокик погледна към Върховния вожд, който му махаше да се приближи.
— Направи ми услуга — прошепна той на Прр’т-зевисти. — Кажи на Фелиан Кавана, че баща му е пленник на мрачанците. Той е войник — може би ще му хрумне някоя полезна идея. — Трр’т-рокик се приближи към Върховния. — Да?
— Военното командване не може да отвори линия до нито един от старейшините на Мра. Опряхме до теб. Върни се там и провери какво е станало със „Затворена уста“. Но бъди внимателен.
— Подчинявам се. — Трр’т-рокик изпълни мигновено заповедта. Почти веднага се озова в склада, където бе скрит неговият фссс-орган. Като се придържаше колкото се може по-навътре в сивия свят, той се запрокрадва през каменните коридори към хангара. Пътем се размина с десетина мрачанци, които, изглежда, не го забелязаха.
„Затворена уста“ все още бе там, където го бе оставил, и на пръв поглед изглеждаше невредим. Готов за най-лошото, той мина през корпуса и се озова в командната зала. И спря объркан. Присъстваха всички зхиррзхианци и изглежда, поне засега никой не бе пострадал.
— Нзз-ооназ? — подвикна той, като се подаде от сивия свят.
Неколцина — и материални, и старейшини — се извърнаха, като чуха гласа му.
— Трр’т-рокик? — Нзз-ооназ очевидно бе изненадан. — Мислех, че си останал от другата страна.
— От другата страна на кое?
— На металната преграда, която покрива хангара. Не я ли забеляза?
— Въздушните кораби, които засякохме отдалече — обясни нетърпеливо един зхиррзхиански командир, застанал зад Нзз-ооназ, — я спуснаха върху хълма. Вероятно с помощта на хората-завоеватели.
Трр’т-рокик се прехвърли през корпуса и се издигна нагоре към металната преграда.
— Видях я — докладва той, след като се върна на „Затворена уста“. — Това обяснява защо Военното командване не може да отвори линии до старейшините…
— Чакай малко — прекъсна го командирът. — Да не си разговарял с някого на Оакканв?
— Разбира се — отвърна Трр’т-рокик. — Тъкмо това се опитвах да ви кажа: изпраща ме Върховният вожд. Иска да му докладвам какво е станало тук.
— Ясно. — Нзз-ооназ размърда език. — Твоят фссс-резен е останал извън преградата. Върни се и му кажи, че очакваме всеки момент да ни атакуват.
— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик и се прехвърли обратно по линията до хълма на Оакканв.
Върховният разговаряше с друг старейшина, но прекъсна разговора веднага щом той се появи.
— Е?
— Живи и здрави са — побърза да го успокои Трр’т-рокик. — Само че мрачанците са покрили целия хангар с метална преграда, която блокира всички линии.
— Аха. — Върховният втренчи поглед в него. — А ти как успя да се промъкнеш?
— Ами… просто аз не съм част от официалната група старейшини — призна, готов да понесе последствията, Трр’т-рокик. — Истината е, че се промъкнах без разрешение на „Верен слуга“. Моят фссс-резен е скрит в една кутия, която бе преместена в лабораторните помещения.
— Така значи — кимна с непроницаемо изражение Върховният. — Имаш ли някакво обяснение за действията си?
— Преследвах двамата зхиррзхианци, които откраднаха фссс-органа на жена ми — призна Трр’т-рокик. — Те се качиха на „Верен слуга“, но после неочаквано слязоха, а моят фссс-резен вече беше на борда…
Той млъкна, споходен от внезапна ужасяваща мисъл. Прр’т-зевисти му бе казал, че двама дхаа’ррски агенти са взели под свой контрол групата на Доркас. Ако бяха същите, които преследваше…
— Има някакво необяснимо влечение на клана Трр към незаконни фссс-операции — изръмжа Върховният. — Но както и да е. Сега най-важното е да спрем по-бързо войната.
— Разбрах. — Трр’т-рокик се изпъна. — Какво се иска от мен?
Върховният се загледа към поклащащите се върхове на дърветата.
— Ще ни е нужна помощта на Лорд-стюарт-кавана, за да уговорим примирието — каза той замислено. — Това поне е ясно. Но едва ли можем да го освободим, след като мрачанците се готвят всеки момент да нападнат „Затворена уста“.
— А сигурно ли е, че ще атакуват? — попита командир Оклан-барджак. — Дали няма някакво друго обяснение за тази метална преграда?
— Не и след като са казали на Нзз-ооназ, че нападателите ще използват КИОРО — отвърна Върховният. — Ако не беше случайната поява на Трр’т-рокик, вероятно щяхме да заключим, че всички зхиррзхианци са били избити и корабът е в ръцете на мрачанците.