Оклан-барджак изруга.
— Значи мрачанците ни предадоха.
— По-точно групата на Валойтаджа — поправи го Върховният. — Не знаем дали предателството включва и другите мрачански кланове. Добре, че не се съгласихме на предложението им да нападнем Земята. Лошото е, че докато е в техен плен, Лорд-стюарт-кавана няма да е в състояние да използва влиянието си върху командването на хората-завоеватели. Но може би това ще го свършат синът и дъщеря му? Прр’т-зевисти?
— Да, Върховни вожде?
— Ти май спомена, че си разговарял надълго и нашироко с Мелинда Кавана по време на пленничеството си. Дали според теб тя притежава някакво влияние сред командването на хората-завоеватели?
— Мисля, че има известно влияние. Но дали ще е достатъчно за онова, което ще поискате от нея?
— Да се надяваме, че ще е достатъчно. И така, Прр’т-зевисти и Трр’т-рокик — върнете се и обяснете положението на хората-завоеватели, с които в момента сте установили контакт. А после ще ми отворите линия до тях.
— Време е — обяви Валойтаджа, който пръв пристъпи в килията. Зад него стояха двамата бурти. — Елате с мен, ако обичате.
— Време е за какво? — попита Бронски, без да помръдне на койката.
— Да изпълните предназначението, заради което сте тук — отвърна мрачанецът.
— С други думи, да ни видите сметката — изръмжа Бронски и махна с ръка. С крайчеца на окото си Кавана забеляза, че Колчин леко се надига. След подадения сигнал двамата командоси се приготвяха за атака.
Атака, която вероятно бе обречена на провал.
— Разбира се — отвърна спокойно Валойтаджа. — Сигурно не мислите, че сте дошли тук на екскурзия.
— Това вероятно означава, че вече сте започнали атаката срещу зхиррзхианците — продължи на пръв поглед небрежния разговор Бронски. — Някакъв успех?
— Млък! — отряза го Валойтаджа. — Ставайте. Нямам никакво намерение да ви причинявам ненужни страдания.
— Сигурен съм, че е така — подметна все така нехайно Бронски. — Особено след като се очаква да загинем в сражение, или нещо подобно. Следите от лапите на буртите сигурно много биха озадачили съдебните експерти.
— Няма да има никакви съдебни експерти — отвърна Валойтаджа с глас, в който се долавяше раздразнение. — Във всеки случай не и човешки. А зхиррзхианските няма да забележат нищо.
И тогава, иззад каменната стена над главата на Кавана, се обади тъничкият глас на Трр’т-рокик.
— Попитайте го колко време ще им отнеме да проникнат в зхиррзхианския кораб.
Кавана едва се сдържа да не извърне глава и попита учтиво:
— Кажете ми, Валойтаджа, колко време според вас ще ви отнеме да проникнете в зхиррзхианския кораб недалеч оттук?
Мишето лице се сбърчи озадачено.
— Мисля, че ще бъдем вътре съвсем скоро.
— Намислили са да изкарат всичко така, сякаш е атака на КИОРО — шепнеше гласецът на Трр’т-рокик в ухото на Кавана. — Всички ще умрете заедно.
Кавана учудено повдигна вежди. КИОРО? За какво говореше този старейшина? Какво се опитваше да му каже?
— Предполагам, че нямате желание да ни разкриете как точно ще протече тази атака, нали? Но пък последното желание на осъдения…
Валойтаджа изсумтя презрително. Кавана обаче не го чу, тъй като гласът отново зашепна:
— Съобщили са на Нзз-ооназ, че хората-завоеватели ще ги нападнат с КИОРО. Но ако вие и зхиррзхианците не умрете по едно и също време… нали разбирате?
— Да — каза Кавана на Валойтаджа. — Сигурно ще подготвите всичко така, че да изглежда, сякаш сме загинали по едно и също време, в бой помежду си. Няма да сме такива големи и гадни, хора-завоеватели, ако се окаже, че смъртта ни е застигнала по друго време и на друго място.
— За какво всъщност говорите? — попита подозрително Валойтаджа.
— Говоря за истинското обяснение на тази фалшива атака — отвърна Кавана, осъзнал, че Колчин и Бронски също го гледат учудено. — И по реакцията ви виждам, че съм попаднал в целта.
Валойтаджа разкърши рамене.
— Едва ли ще ни отнеме повече от един ден, за да проникнем в кораба. По-скоро няколко часа. А докато пристигнат зхиррзхианските специалисти, подобни дребни различия във времето на смъртта няма да имат значение.
— Шегувате се — обади се Бронски, който вече се досещаше какво става. — Няколко часа? Радвайте се, ако пробиете защитата им след няколко дни.
— Бронски е прав — съгласи се Кавана. — Първо пробвайте здравината на корпуса им, а после давайте прибързани обещания. По моя преценка ще ви е нужна седмица, за да я преодолеете. И то ако зхиррзхианските войници не открият огън по вас отвътре.
Няколко секунди Валойтаджа разглеждаше втренчено Кавана.