— Вече са информирани — увери го Такара. — Кас, сигурен ли си, че искаш да го направиш?
Халоуей погледна към хоризонта. Не, не беше сигурен. Бе убеден само отчасти, че противникът им е жесток и безкомпромисен. Ала въпреки това поне до момента войната изглеждаше чиста и цивилизована.
Но от него не се изискваше да поддържа цивилизована война, а да опази хората си живи. Точно в момента това означаваше да открие някакъв начин, за да ги евакуира от планетата преди халуцинната епидемия да ги обрече на гладна смърт. Дори и ако за целта се налагаше да изравни със земята вражеския лагер.
— Правим каквото е нужно, майоре — рече той.
Такара кимна.
— Разбрано, сър.
(обратно)— Каква атака? — попита Кавана разтревожено. — От кого?
— Не зная нищо повече — прошепна Трр’т-рокик и в гласа му се долови вълнение. — Прр’т-зевисти каза, че към зхиррзхианския лагер се приближават въздушни кораби на хората-завоеватели. Ще ида да видя какво става.
— Почакай малко — спря го Кавана. — А какво става с Фелиан и Мелинда? Нали каза, че там нещата се объркали…
— Не си прави труда — предупреди го Бронски. — Той изчезна. Покрий камерата от твоята страна. Колчин, ще ми трябват две ласа и прашка.
— Разбрано — отвърна Колчин и измъкна отново телта, която бе използвал, за да отключи вратата. Дръпна матрака на пода и насочи вниманието си към сглобките на койката.
— Какво става? — попита Кавана, докато си сваляше ризата и затискаше с нея ъгъла с камерата.
— Махаме се оттук — отвърна Бронски.
— Ами мрачанците? — учуди се Кавана.
— Точно заради тях си тръгваме — рече Бронски, смъкна своя матрак на пода, коленичи до него и разкъса плата. — Помниш ли, когато по-рано Трр’т-рокик цитира Върховния им вожд, който се радваше, задето не се съгласили да нападнат Земята?
— Да — отвърна Кавана.
— Въпросът е, че той грешеше. — Бронски го погледна. — Защото когато Валойтаджа ни водеше насам, той почти си призна, че са примамили зхиррзхианците да започнат главната атака.
— Може би само се е надлъгвал с теб — възрази Кавана, без да откъсва изумен поглед от двамата. Колчин подреждаше малка колекция от болтове и гайки, които вадеше от сглобките на койката, докато Бронски късаше тънка лента от матрака. — Или пък това е предварително планирана дезинформация.
— Не мисля — изсумтя Бронски. Познавам добре мрачанците — според мен той говореше искрено.
— В такъв случай излиза, че Върховният вожд ни е лъгал?
— Не — отвърна Бронски. — По-скоро там действа някой от политическите му противници, който е сключил тайно споразумение с мрачанците.
Кавана изруга. Беше очевидно, разбира се, след като вече знаеха как действат мрачанците.
— Защо не предупреди Фелиан?
— Опитвах се да открия начин да му го кажа, без зхиррзхианците да го разберат. Не беше изключено да ни подслушва някой от другата политическа сила. Тази тяхна комуникационна система изглежда много удобна, но едва ли е обезопасена откъм изтичане на информация.
— Сега не е време да се пипа внимателно — възрази Кавана. — Най-добре да предупредим Върховния вожд. Сигурно има някакъв начин да се спре атаката.
— Не и ако неговите противници са хитри — отвърна Бронски. — Тези неща трябва да са ти ясни от времето, когато и ти си участвал в политическите игри.
— Бронски, те искат мир — спокойно каза Кавана. — Или поне Върховният вожд го иска.
— Запомни си мисълта. Колчин?
— Прашката е готова — докладва Колчин и вдигна един от краката на койката, към чиито два рога бе привързан ластик, измъкнат от вшития колан на ризата му.
— А ласата?
— Едното също е готово — отвърна Колчин и посочи завързаните за платнената лента болтове и гайка. — До минута ще съм готов и с другото.
— Добре. — Бронски се наведе над матрака и започна да измъква телта, която го придържаше отвътре.
— Хубаво де, предавам се! — Кавана разпери ръце. — Какво правите?
— Одеве сигурно забеляза как влетя онзи бурт — отвърна Бронски. Вече беше освободил близо три метра тел. — Тези типове обичат да влизат с трясък. Колчин, да ти останаха болт и гайка?
— Разбира се. — Колчин му подхвърли исканите части. — Второто ласо също е готово.
— А сега искам да пробиеш дупки в подплънките — нареди му Бронски. — Само внимавай обвивката на матрака да не се допира до течността, която ще излиза през тях — обикновено я обработват с катализиращо лепило. Кавана, премести се в ъгъла, далеч от вратата, и се готви да побегнеш. И внимавай да не си намокриш обувките с течността от пълнежа на матраците — ужасно е хлъзгава.