Кавана мълчаливо изпълни заръката. Бронски усука свободния край на жицата около металния болт и я стегна с гайката, след това зае позиция с прашката на Колчин. Самият Колчин продължаваше да дупчи подплънките на матрака и когато привърши, точно пред вратата имаше доста голяма локва от съдържащата се вътре течност.
— Готов ли си? — обърна се той към Бронски и се приближи към вратата.
Бронски зареди прашката с усукания в тел снаряд и кимна.
Като се стараеше да избягва локвата, Колчин пъхна свободния край на жицата в ключалката и леко я завъртя. След няколко опита се чу тихо изщракване. Бравата беше отключена.
Както се беше случило и по-рано, двамата бурти бяха чули изщракването. Вратата отскочи навътре с оглушителен трясък и двата исполина нахлуха, жадни за мъст и разправа.
И ги получиха, но не точно във вида, в който бяха очаквали. Първият едва бе прекрачил прага, когато подсиленото с метални болтове ласо на Колчин го шибна през коленете и се усука около краката му. Той нададе гневен вик, но продължи да се носи напред, увлечен от набраната инерция. Яките мускули се напрегнаха само за миг и това бе достатъчно, за да разкъсат примката. Но по същото време влитащият отзад негов събрат бе подложен на подобна „обработка“ и се блъсна в първия бурт.
Двамата се стовариха едновременно на каменния под, и то с такава сила, че Кавана усети сътресението. Ядните им викове се превърнаха в безпомощно ръмжене, когато се понесоха право напред върху хлъзгавата повърхност и накрая се удариха в оголеното скеле на койката в другия край на стаята.
Бронски използва този момент и стреля с прашката право към окачения отгоре светлинен панел. От съприкосновението на металния болт с електрическата верига бликнаха искри — и още веднъж, след като буртите се допряха в металната рамка на койката…
Кавана така и не видя повече, тъй като Бронски го сграбчи за ръката и го тласна към широко отворената врата и опразнения коридор. Колчин вече беше навън и се оглеждаше.
— Чисто е — докладва той.
— Няма да е за дълго — изръмжа Бронски, докато затваряше и залостваше вратата. — Не се получи толкова добре, колкото разчитах — до една-две минути двамата ще са на крака и ще се пулят пред камерите.
— В такъв случай най-добре да побързаме — рече Колчин. — По обратния път, нали?
— Едва ли има друг — съгласи се Бронски. — Хайде, води.
— Трр-гилаг, това е безумие — заяви Втори командир Клнн-вавги с разтревожен глас и щръкнала, нервно потръпваща опашка. — Кажи му го. Абсолютно безумие.
— Няма да ме послуша — отвърна Трр-гилаг, втренчил поглед във Фелиан Кавана, чиито необмислени действия ги бяха довели до това положение. Каквито и политически дивиденти да се беше надявал да спечели Мнов-корте от разкриването на нелегалния резен, те щяха да бъдат отнесени като прашинки от факта, че бяха успели да спасят Прр’т-зевисти.
Но Фелиан Кавана не бе разбрал това… и в опита си да защити резена бе разбил на парченца надеждата да уредят този въпрос без излишен шум.
— Вината е само твоя, изследователю — укори го незлобливо Мнов-корте. Вратът му все още бе стиснат в хватката на човека зад него и заради това гласът му звучеше някак странно променен. — Ти си този, който е пренесъл резена, ти доведе жената-завоевател тук, ти допусна по-рано да избяга мъжът-завоевател. С теб е свършено, Трр-гилаг. С теб и с цялото ти семейство.
— Не виждам с какво помагаш да се разреши случаят — отвърна му Трр-гилаг, като погледна към Клнн-даван-а и Клнн-вавги. Каквото и да последваше, надяваше се да не засегне поне тези двамата. Съществуваха определени граници, в които можеше да действа един агент на Дхаа’рр по отношение на Кее’рр. Съмняваше се обаче тези граници да бъдат приложени по отношение на неговото семейство. — Защото ти нареди на войниците да застрелят Мелинда Кавана…
— Тя ме нападна — изсъска Мнов-корте.
— Нищо не пречеше да обещаеш, че няма да сториш зло на двамата.
— Нищо подобно няма да обещавам — заинати се Мнов-корте. — Най-малко на зхиррзхианските врагове.
— И защо — защото Фелиан Кавана успя да те сграбчи? Крайно време е да осъзнаеш, че тук са заложени по-големи и важни неща от твоята гордост. Може би става въпрос за края на войната.
Мнов-корте се засмя презрително.
— Войната и без това ще свърши скоро. С победа на зхиррзхианците.
Зениците за дневно виждане на Трр-гилаг се свиха. Какво ли значеше това?
— Втори командир! — намеси се в мислите му един тъничък гласец. — Хората-завоеватели са започнали атака!
— Къде са? — попита Клнн-вавги.
— Все още в полет, но се приближават — докладва друг старейшина. — Един от корабите им се опитва да напусне планетата…