— Втори командир, другият човек-завоевател е избягал! — извика трети старейшина. — Експлозиите, които чухте — разрушил е стената на стаята, в която го държахме. Успял е да обезвреди войниците, които го пазеха, и е взел една от лазерните пушки.
— Събитията май излизат извън твоя контрол, Втори командир — подметна с привидно спокойствие Мнов-корте. — Най-добре иди там и поеми командването. Остави ми само двама войници и няколко старейшини, за да поддържаме връзка.
— Не бива да го правиш, Клнн-вавги — намеси се Клнн-даван-а. — Излезеш ли, той ще убие хората-завоеватели. Не можеш да го позволиш.
— Аз командвам на Доркас, Втори командир — припомни му Мнов-корте. — Длъжен си да ми се подчиняваш.
Клнн-вавги направи кисела гримаса… после се изпъна, сякаш взел някакво решение.
— Свързочник, иди при войниците при кораба на хората-завоеватели — нареди той. — Кажи им, че командир Трр-мезаз ще бъде освободен незабавно и ще поеме пълното командване.
— Забранявам! — извика Мнов-корте преди старейшината да успее да отговори. — Аз командвам тук — имам документ от Седалището на Върховния…
Прр’т-зевисти се появи отново.
— Втори командир, съобщение от Върховния вожд: „Подкрепям решението ви да възстановите на поста командир Трр-мезаз…“
— Млъквай веднага, дхаа’ррски предател! — кресна злобно Мнов-корте. — Въобще не вярвам, че поддържаш връзка с Върховния вожд. Това е невъзможно. Ти ни мамиш!
— Но аз мога да го докажа — настоя Прр’т-зевисти. — Задайте какъвто въпрос желаете…
— Дори да е така, скоро този ваш Върховен вожд ще потъне в историята — добави Мнов-корте; очите му се местеха между Клнн-вавги и двамата войници. — Веднага щом говорителят на Дхаа’рр разкрие предателството му, тези, които го подкрепят, сами ще се отдръпнат от него.
Трр-гилаг и Клнн-даван-а се спогледаха изумено.
— Какво предателство? Тук няма никакво предателство.
— Мълчи, Кее’рр! — сряза го Мнов-корте и посочи с език двамата войници при вратата. — Вие сте Дхаа’рр, заклели сте се да се подчинявате на Военното командване и на Седалището на Върховния. Длъжни сте да ме подкрепите, след като аз съм пратеник на Седалището. Или предпочитате да застанете на страната на тези престъпни лъжци и предатели?
Войниците се спогледаха.
— Ние спазваме дадената клетва — почна предпазливо един от тях. — Но…
— Мъдро казано — прекъсна го Мнов-корте. — Така няма да се наложи да унищожаваме семействата ви. Старейшина?
— Да?
— Съобщете на брат ми Мнов-дорнт, че трябва да се заеме с приготовленията за бой — нареди Мнов-корте. — А също и че скоро ще се присъединя към него. Войници, ескортирайте Втори командир Клнн-вавги при кораба на хората-завоеватели и го затворете при командир Трр-мезаз.
— Не можеш да го направиш! — Трр-гилаг пристъпи напред.
— Но преди това — добави Мнов-корте — ще изпълните още една задача. — Езикът му се стрелна към Трр-гилаг. — Този Кее’рр е предател и заради контактите си с хората-завоеватели представлява опасност за нашите сили. Ето защо ви нареждам да го въздигнете в старейшинство. Веднага!
— Отказаха да ме слушат — говореше с разтреперан от яд глас Прр’т-зевисти. — Този Дхаа’рр — Мнов-корте — отказа да повярва, че нося съобщение от вас. Обяви ме публично за лъжец и престъпник и дори посмя да твърди, че вие сте предател!
Върховният вожд размърда ядосано език. Очакваше от агентите на говорителя Цвв-панав да са безскрупулни, но не и да бъдат така нагли, че да го обвинят в предателство.
— Иди при командир Трр-мезаз — нареди той. — Кажи му, че заповядвам да поеме отново командването.
— Не мога да стигна до него — оплака, се Прр’т-зевисти. — Поставили са го в металния кораб на хората-завоеватели.
— А войниците, които го пазят?
— И двамата са Дхаа’рр. — Гласът на Прр’т-зевисти бе малко разсеян. Вероятно слушаше какво става на Доркас. — Мнов-корте нареди на брат си Мнов-дорнт да поеме командването. Заповяда да задържат и Втори командир Клнн-вавги… — Той подскочи от изненада. — Току-що нареди да въздигнат Трр-гилаг в старейшинство!
— Върни се там — викна му Върховният. — Предай на войниците да не му се подчиняват повече!
Прр’т-зевисти вече беше изчезнал.
— Върховни вожде — обади се задъхано Трр’т-рокик. — Синът ми… той дали…
Върховният спря тежкия си поглед върху него. Върху бледото лице на старейшината се четеше целият му дълъг и честен живот. Лице, изпълнено с тревога заради опасността, стоварила се върху неговия син.