Нещо отвън се размърда. Кавана подскочи, но се оказа, че е Колчин.
— Прощален подарък от мрачанците — рече той и им показа пакет сини цилиндри, от които стърчаха изскубнати жици. — Уплашили са се, че няма да ни уцелят, и са минирали колата.
Кавана погледна Трр’т-рокик и каза:
— По-добре иди да провериш какво става в хангара. Виж дали мрачанците са привършили с разполагането на експлозивите.
— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и изчезна.
— Дашка, говори Бронски! — почна отново бригадирът. — Код четири.
И този път никакъв отговор.
— Господа, изглежда, тук ударихме на камък — заяви Бронски. — Преминаваме към резервния план: да си плюем на петите.
От задния край на колата долетя нарастващият вой на двигателя.
— А какво ще стане със „Затворена уста“? — попита Кавана.
— Съжалявам, Кавана. — Бронски поклати глава. — Не мисля, че можем да им помогнем с нещо.
Появи се Трр’т-рокик.
— Пазете се, Лорд-стюарт-кавана — рече той. — Мрачанските кораби излитат.
— По дяволите! — изруга Бронски. — Май не остана време да подгрявам двигателя. Дръжте се.
— Почакай. — Колчин сложи ръка на рамото му. — На два часа — приближаващ се обект.
Кавана надзърна през похлупака. Наистина, в мрака горе се местеше някакъв голям тъмен обект.
Но и мрачанците вече го бяха забелязали. Няколко коли се вдигнаха едновременно иззад хълма и поеха на пресечен курс, разделяйки се на двойки. Започнаха да кръжат около него, като лешояди над плячка…
Внезапно от долния край на непознатото летящо тяло се отдели втори, по-малък обект и се понесе стремително напред. Докато извиваше към мрачанските кораби, лъчите на една от сияещите луни го озариха, отразявайки се в издължения му черно-бял корпус…
— Проклет да съм — прегракнало каза Бронски. — Това е корвин!
Реакцията на атакуващите мрачански съдове беше незабавна и трескава — те вече бяха разпознали новата опасност, срещу която се бяха изправили. Вълците бяха срещнали тигър и за тях вече бе твърде късно. Корвинът профуча право през центъра на тяхната формация, като обливаше всичко със смъртоносния огън на оръдията си. Пет от въздушните коли се превърнаха в пара, озарявайки небето в светлини, като фойерверките в Деня на основаването. Четири други оцеляха достатъчно дълго, за да се блъснат в земята и да се превърнат в огромни пламтящи огньове. Останалите се разпръснаха, отдалечавайки се на относително безопасно разстояние.
Бронски отново включи радиото.
— Корвин, тук Бронски. На пет километра южно от моята позиция, в скалите има голяма врата на хангар. Вътре държат пленен космически кораб. Освободете го.
— Корвин — прието — чу се познат глас. — Лорд Кавана при вас ли е?
— Тук съм, Арик. — Кавана се наведе към микрофона. Защо ли Арик бе с хората на Бронски? По-късно щяха да изяснят тези неща. — Побързайте с вратите на хангара. Мрачанците се готвят да срутят планината върху кораба.
Корвинът вече извиваше на юг.
— Дръжте се — подвикна им Бронски и издигна колата във въздуха. — Трр’т-рокик?
— Спряха работа — докладва старейшината. — Боя се, че ще се случи скоро.
— Да се надяваме, че капитанът ви ще е достатъчно умен да избяга, когато отворят вратите — промърмори Бронски и отново посегна към предавателя. — Времето ни е ограничено, господа.
Нямаше отговор, но миг по-късно корвинът изви към скалната стена и се понесе надолу. Дулата на оръдията му отново изригнаха в пламъци, изстреляните снаряди начертаха права линия върху хангарните врати. Изтребителят изви назад в остър завой, но в последния момент от долния му край се отделиха две ракети. Последва оглушителен трясък, придружен от ярки блясъци, и вратите рухнаха сред прах и дим.
А през димната завеса вече се подаваше муцуната на зхиррзхианския кораб, чиято новичка обвивка бе разкъсана от скални отломъци и шрапнели. Той си пробиваше път навън, стържейки стените с якия си корпус. Едва сега от борда на корвина долетя учуденият вик на Арик.
— Не стреляйте! — предупреди ги Бронски. — Имаме примирие със зхиррзхианците.
— Не — нека стрелят — обади се Кавана. — Нищо, няма да направят на корпуса, но пък ще почистят обшивката.
— Добра идея — съгласи се Бронски. — Чухте ли, на корвина?
— Чухме — обади се този път Куин. — Лорд Кавана?
— Всичко е наред — увери го Кавана. — Изпълнявай.
— Прието — отвърна Куин.
— Време е да изчезваме оттук — предложи Колчин. — Мрачанците може да разполагат и с по-тежки оръжия.
— Така е — кимна Кавана и едва сега забеляза Трр’т-рокик. — Трр’т-рокик, какво стана с вашия резен?
— Оставих го там — отвърна старейшината. — Прекалено опасно е да се опитаме да го спасим. Освен това Върховният вожд може да поиска да продължа наблюдението.