— Което означава, че ще трябва да останем тук още три — заключи Колчин. — Все ще възникне нещо в последния момент, което да ни обърка плановете.
Кавана стисна зъби. Още три дни. Три дни в опасните гранпараски гори. Три дни, през които не биваше да си позволява да мисли за Мелинда, останала отвъд бойната линия, в територията, завладяна от завоевателите.
— Какво пък… — Той поклати глава. — Три — три.
— Тъй де — съгласи се Колчин. — А дотогава можем да поспечелим още малко пумарии. Сигурно ще ви се услади ресторантското ядене, когато се прехвърлим на острова.
— Чудесна мисъл — засмя се Кавана и се надигна.
— И без това смятах, че ще е по-добре, ако навлезем навътре в гората — рече Колчин с крива усмивка и хвърли последен поглед на пролива. — Не съм сигурен дали не си въобразявам за преследвачите, обаче…
(обратно)Първото, което долови Клнн-даван-а, докато се спускаше по тясната платформа към повърхността на планетата, която хората-завоеватели наричаха Доркас, беше миризмата. Не беше дразнеща, но едва ли можеше да я нарече приятна. Просто странна смесица от различни непознати аромати.
А може би към тях се прибавяше и собственият й страх? Тук, в самия център на военната зона, да носи незаконното късче, което двамата с Трр-гилаг бяха взели от фссс-органа на Прр’т-зевисти, бе наистина рисковано.
С облекчение забеляза, че втори командир Клнн-вавги я очаква в подножието на платформата, както подобаваше на един грижовен братовчед. Тя повдигна леко глава, прогони опасенията си и продължи да слиза.
— Приветствия, трета братовчедке от рода Клнн — поздрави я той официално. — Аз съм втори командир Клнн-вавги, Дхаа’рр.
— Аз съм изследовател Клнн-даван-а, Дхаа’рр — представи се тя по съответстващия начин. — Приемете на свой ред моите поздравления, трети братовчеде. Разчитам на великодушното ви гостоприемство.
— Всичко мое е и ваше — отвърна Клнн-вавги и размърда език в широка усмивка. — Добре дошли, Клнн-даван-а. Радвам се да ви видя отново.
— Аз също, Клнн-вавги — отвърна тя с усмивка. Бяха се срещали само няколко пъти, тъй като клоновете на родовете им не бяха особено близки. — Добре изглеждате — добави тя, забелязала, че войната е оставила отпечатък върху лицето му. — Кога се видяхме за последен път — не беше ли преди два цикъла?
— По-скоро преди един и две трети — поправи я той и източи език към палетата с плодове кавра, сложена до него. Обикновено ритуалът с кавра се прилагаше при среща на близки членове на семейството, но тук, във военната зона, приложението му явно бе разширено.
— Сигурно сте чули, че водачите на клана Дхаа’рр са отменили годежа ми с Трр-гилаг.
— Да — отвърна Клнн-вавги, като се стараеше да не я гледа, докато подбираше подходящ плод от палетата. — Тук имаме няколко старейшини от Дхаа’рр, които непрестанно ни снабдяват с клюки от дома.
Клнн-даван-а също избра един от плодовете, като се мъчеше да не й проличи, че е стиснала ядно устни. Клюки. Тя обичаше Трр-гилаг и той също я обичаше, но за другите те бяха само тема за клюки.
Клнн-вавги явно прочете нещо на лицето й.
— Съжалявам — вметна той припряно. — Не исках да прозвучи по този начин.
— Няма нищо — успокои го тя. — Не мога да очаквам другите да виждат нещата така, както ги виждам и изживявам аз. — Тя вдигна своята кавра и я разряза на кръст с две резки движения на езика.
Клнн-вавги също изпълни церемонията. Малко след това плодовете се озоваха в коша за боклук.
— Командир Трр-мезаз поиска да ви отведа при него веднага щом пристигнете — рече той и посочи близките сгради. — Доколкото знам, носите лични съобщения от Дхаранв за дхаа’ррските войници тук.
— Да — отвърна Клнн-даван-а. — Те са при припасите в товарния отсек.
— Убеден съм, че войниците ще се радват да ги получат — рече той и й хвърли замислен поглед. — Малко съм изненадан, че изминахте целия този път заради една толкова тривиална поръчка.
— Спокойствието на войниците във военната зона е по-важно от тривиалните поръчки — отвърна смирено Клнн-даван-а.
— Не и когато има по-важни неща. В разгара на война с другоземна раса един специалист по чуждоземните култури би трябвало да има по-неотложни задачи.
— Когато си специализирал нещо, не значи, че автоматично си станал експерт по него — посочи спокойно Клнн-даван-а. — Сигурна съм, че Военното командване е намерило достатъчно работа на експертите си.
— Така е — съгласи се Клнн-вавги. — И все пак командир Трр-мезаз настоя на всяка цена да слезете на планетата. Дори си позволи да влезе в пререкания с върховния корабен командир Дклл-кумвит по този въпрос.