Беше видяла как двама миротворци бяха издържали на лазерни обгаряния, които трябваше да ги накарат да закрещят от болка, като настояваха тя да окаже първо помощ на други, по-тежко ранени техни другари, а само два дни по-късно се наложи да им сменя превръзките, след като една случайно подхвърлена дума предизвика страхотно сбиване в един от лагерите. Беше наблюдавала как цивилни безропотно отиват да дежурят край охраняемия периметър под леденостудения вятър, макар да знаят, че ще са първите жертви в случай на зхиррзхианска атака — а същите тези хора, готови да посрещнат мълчаливо смъртта, роптаеха, когато разберяха, че са определени да копаят дупки за отходни нужди. И също бе станала жертва на подобни странни и необясними промени в настроението, докато работеше по цели нощи, без дори да й хрумне да се оплаква, и същевременно бе готова да изригне, когато порцията й бе с мъничко по-малка, отколкото на околните.
Но през всичките тези дни с поведението си подполковник Кастор Халоуей се бе издигнал с една глава над останалите. В разностранната си роля на лекар, микробиолог и от време на време научен съветник, Мелинда трябваше да прекарва доста с него и остана дълбоко впечатлена от изключителния му професионализъм и самоконтрол. Беше го виждала мрачен, уморен, учуден, замислен, дори ядосан, но никога груб, несдържан — и нито веднъж не си бе позволил да обиди войниците или цивилните.
Изглежда, трябваше да се случи нещо наистина необикновено, за да го види истински разярен. Но ето че току-що бе успяла да налучка тази загадъчна комбинация.
— Не вярвам на ушите си! — ръмжеше Халоуей, целият почервенял. — Не го очаквах от вас, Кавана. Не и от вас!
— Съжалявам — каза Мелинда. Опитваше се гласът й да звучи спокойно и естествено. Срам я беше, че разговорът се води пред други, но в теснотията, в която живееха, не можеха да си позволят лукса да разговарят на четири очи. — Не смятам обаче, че проблемът е чак толкова сериозен.
— О, не смятате значи? — каза той с леден глас. — Да се общува с врага според вас не е сериозен проблем. Без разрешение, без наблюдение, нецензурирана комуникация с врага — това според вас не е сериозен проблем?
— Не го наричам общуване с врага — отвърна Мелинда ядосано. — Наричам го разговор между цивилен и пленник. Прр’т-зевисти не може да се свърже с никой от сънародниците си — металната стая, в която се намира, го изолира напълно.
— Само дето за това трябва да се доверим на неговата дума — изкрещя Халоуей и вдигна обвинително пръст. — Нищо чудно зхиррзхианското командване вече да е наясно с всичко, което става тук.
— Което е още една причина аз да разговарям с него — настоя Мелинда. — След като не разполагам с военна информация, няма какво толкова да издам.
— Не е в това въпросът! — не се успокояваше Халоуей. — Нямате никакво право да предприемате подобни действия, без да се посъветвате с нас.
— И какво щяхте да ме посъветвате да направя?
— Това вече няма никакво значение.
— Съжалявам. — Тя поклати глава. — Смятах, че така ще е по-добре за всички. Пък и изглежда непослушанието е типична черта на моето семейство.
Някой зад нея се изхили, но бързо млъкна.
— Имате ли да кажете нещо, майоре? — обърна се Халоуей към заместника си.
— Не, сър — отвърна майор Фуджита Такара, като си наложи да остане напълно сериозен.
Халоуей продължи да го гледа още десетина секунди, мускулчетата на врата му потрепваха нервно, но червенината по лицето му постепенно избледняваше. Най-сетне, след дълга и изнурена въздишка, той се обърна към Мелинда.
— Би трябвало да ви предам на трибунала, докторе — каза той с отвращение. — О, по дяволите! Нека чуем за какво става въпрос.
— Слушам, сър. — Тя извади джобния си компютър и го завъртя така, че Халоуей да може да вижда монитора.
— Като начало, Прр’т-зевисти, изглежда, се намира на един стадий от зхиррзхианското съществуване, който няма човешки аналог. В момента на физическата смърт техните души — или личности, каквото е там се отправят към едно място, където на по-ранен етап е бил поставен на съхранение специален орган. Този фссс-орган се изважда от мозъка на всеки зхиррзхианец, когато е още дете — ето защо всеки от тях има белег на тила. Органите се съхраняват в огромни пирамидални сгради, за които се грижат представители на всички зхиррзхиански родове.
— Домове за духове-пенсионери — подметна насмешливо Такара и придърпа стола си така, че да вижда по-добре какво става на монитора.