— Добре — кимна Трр-мезаз. — Имам още няколко въпроса към теб. Първо: знаеш ли нещо за експлозивите на човешките завоеватели?
— „Само че са ефикасни също както и лазерите за превръщането на зхиррзхианците в старейшини“ — дойде горчивият отговор след стотина удара.
— Това и на мен ми е известно. Второ: да си чувал нещо за човешко оръжие, известно като КИОРО?
Старейшината изчезна… и двамата отново взеха да отброяват нервно ударите.
— Колко е тихо тук — подметна Клнн-вавги. — Обезопасена ли е връзката ви?
Старейшината се върна преди Трр-мезаз да успее да отговори.
— „Съжалявам, Трр-мезаз, но не мога да обсъждам този въпрос“.
Трр-мезаз погледна многозначително Клнн-вавги. Значи бяха прави. Имаше нещо свързано с КИОРО, което Военното командване предпочиташе да запази в тайна. И Трр-гилаг знаеше какво е то.
— Разбирам, мой братко — рече той. — Желая ти безоблачно пътуване.
— „И ти се пази. Ще се видим до няколко пълни обиколки“.
Трр-мезаз кимна на старейшината.
— Благодаря ти. Можеш да затвориш линията.
— Подчинявам се, командире — отвърна старейшината и изчезна.
— Значи се оказа прав — промърмори Клнн-вавги.
— Така изглежда. — Трр-мезаз огледа празното помещение: чудеше се дали не са били подслушвани от други старейшини. — По-добре да се връщаме.
— Що за оръжие може да е това? Дали не е някакъв атомен експлозив, как смяташ?
— Нямам представа — отвърна Трр-мезаз, примижал срещу яркото следобедно слънце и прахоляка, вдигнат от северния вятър. — Това, което не ми дава мира, не е въпросът какво, а защо. И най-вече — защо вече не са го използвали срещу нас?
— Може и да са — предположи Клнн-вавги. — Може би това, което мрачанците наричат КИОРО, са всъщност воините копърхед.
— Съмнявам се. Изследователската група на Трр-гилаг се добра до названието „копърхед“ от техния затворник. Мрачанците имат достатъчно чести контакти с човешките завоеватели, за да допуснат подобна наивна грешка.
— Освен ако човешките завоеватели не използват различна дума, когато говорят с различни раси — посочи Клнн-вавги.
— Интересна идея — щракна с език Трр-мезаз.
— Още нещо, за което ще трябва да попитаме Трр-гилаг, когато пристигне тук. Да узнаем дали затворникът е споменавал за КИОРО…
Внезапно пред тях изникна един старейшина.
— Командир Трр-мезаз, спешно съобщение от Върховния командир Дклл-кумвит — обяви той с тих гласец, едва надвиващ свистенето на вятъра. — Получил е новини от Военното командване, че Шаманв е бил нападнат преди две тентарка от група кораби на хората-завоеватели.
Опашката на Трр-мезаз щръкна. Шаманв — оттам трябваше да потегли Клнн-даван-а според думите на Трр-гилаг. Със специалния пакет.
— Има ли разрушения? — попита той.
— Все още не е ясно — отвърна старейшината. — В съобщението се казва само, че два зхиррзхиански бойни кораба отбили нападението на хората-завоеватели, но единият получил сериозни повреди.
— Ясно — рече Трр-мезаз. — Всички наземни сили да бъдат поставени в състояние на пълна бойна готовност, да приготвят „жилоптиците“ за излитане.
— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.
— Тръгвай — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги и се отправи към сградата на щаба.
Докато вървеше, се запита дали неговият заместник е осъзнал възможните обяснения за една подобна атака. Или противникът разполагаше със зхиррзхиански пленник, който бе проговорил, или бе успял да дешифрира оптроничната информация от зхиррзхианска бойна записваща машина…
Или пък разполагаше с напълно приложим метод за проследяване на кораби в междузвездните тунели.
Само преди две пълни завъртания Клнн-вавги бе подхвърлил идеята, че противникът би могъл да притежава подобна технология. А преди десет пълни завъртания Трр-гилаг си позволи да се пошегува на тази тема.
Може би и двамата бяха прави. Ако беше така, това променяше изцяло шансовете им във войната. Благодарение на човешката записваща машина, която бяха изровили сред останките от първата битка, Военното командване си бе осигурило предимството да разполага с точни сведения за местонахождението на човешките светове и бази, докато зхиррзхианските оставаха скрити из дълбините на пространството. Ала сега, съвсем неочаквано, това предимство бе изчезнало. Хората-завоеватели можеха да нападат всеки от техните светове, излизайки в тила на зхиррзхианците.
Започваше вече да си мисли, че името, което им бяха дали мрачанците, не бе лишено от смисъл. Хора-завоеватели.