Вървях напред-назад в двора на крепостта. След това излязох навън и не спрях, докато не стигнах до Железния кръг, където Дракан все още лежеше в снега, заобиколен от тълпа зяпачи, които не бяха сигурни, какво точно да сторят с тялото му. И Салан бе там. Мисля, че той успяваше да задържи най-яростните назад.
— Кво каза майка ти за Нико? — попита той.
— Още нищо — отвърнах му аз, като сам не знаех дали това бе добре или зле.
Кимнах на Обайн, който се бе спрял при няколко рибари от Арлайн и гледаше мъртвия им мъчител.
— Какво ще го правим? — попита Обайн и кимна към Дракан.
— Що се отнася до мен, най-добре орлите да го изядат — рекох аз ядно.
Ала Салан поклати глава.
— Не — възрази той. — Ние сме почтени хора. Внесете го в лечебницата и поставете страж на вратата, така че да няма изкушени.
— От какво?
— Той причини големи злини на мнозина — рече Салан. — Да търсиш отмъщение от мъртвец… Това е грешно. После ще се срамуват.
Според мен бе изключително нередно тялото на Дракан да лежи до това на Нико, докато той все още се бореше за живота си. Ала думата на Салан бе като закон. Отдавна го бях разбрал.
Дина излезе при нас вечерта.
— Доведи Кармиан — рече тя, а гласът й бе толкова слаб, уморен и уплашен, че аз се притесних още повече.
— Защо? — попитах аз, по-остро, отколкото исках. — За какво му е тя?
— Иска да говори с нея. Давин, направи го. И побързай малко.
Кармиан стоеше на крепостната стена и се бе взряла в снега, калта и множеството хора, които продължаваха да седят в клисурата около малки огньове, зъзнещи и вцепенени.
— Погледни ги — рече тя. — Сега, когато няма кой да им нарежда кога да дишат, са напълно безпомощни.
Гласът й бе изпълнен с горчивина и в този момент изобщо не приличаше на русалка. По-скоро — на призрак. Никога преди не я бях виждал толкова бледа.
— Той иска да говори с теб — рекох аз.
— А, така ли? Не съм сигурна, че изобщо бих искала да разговарям с идиоти, които не знаят как да се предпазят от някакъв глупав нож.
— Той не знаеше…
Ала тя вече се бе запътила към стълбата, така че явно не го мислеше наистина.
Аз се промъкнах вътре заедно с нея. Добре разбирах, че мама и Дина се нуждаеха от спокойствие, докато лекуваха Нико, ала вече трябваше да са успели да превържат раните му, нали? А след като Кармиан можеше да влезе, и аз исках. Въпреки всичко той бе и мой приятел.
Нико не лежеше изпънат по гръб, както си бях представял. Бяха го повдигнали нагоре, така че почти седеше. В мига, в който влязох в стаята, можех да чуя дрезгавия, хриплив звук, който издаваше всеки път, щом си поемеше въздух. Направо можеше да ти спре дъхът. Дори започнах да съжалявам, че бях дошъл. Защо звучеше така? Да не би ножът да бе уцелил белия му дроб?
Тогава сигурно ще умре. Не можех да прогоня тази мисъл, тя се бе загнездила в съзнанието ми, независимо дали го исках. Той е силен, рекох си аз вместо това. А пък и ножът не бе толкова дълъг. В този миг си представих тъмното метално острие в снега, покрито с кръв почти до дръжката.
Кармиан бе седнала на леглото му до него и го гледаше.
— Идиот — рече му тя. Ала не много високо.
— Да — отвърна й той задъхано. — Прости ми. Но. Дракан. Е. Мъртъв.
Той едва говореше, произнасяше думите една по една, сякаш всяка от тях бе цяло изречение. Много трудно му се разбираше.
— Да не би да си очаквал, че ще ти пляскам? Че ще ликувам? Че ще дам банкет? — в гласа на Кармиан все още се усещаше онзи яд, сякаш той бе извършил нещо непростимо. Всъщност и на мен ми се искаше да нарека Нико идиот и да го наругая, че не се бе пазил по-добре, ала от това нямаше никаква полза в момента.
Дори не съм сигурен, че Нико усети гнева й. Той искаше да каже нещо и това изискваше цялата му концентрация.
— Ти. Си. Графска съпруга. Сега.
Какво? Хвърлих гневен поглед на Дина. Тя стоеше и навиваше трескаво бинт, сякаш бе също толкова бясна, колкото Кармиан. Но очите й бяха пълни със сълзи.
— Те сключиха договор — рече тя тихо. — За женитба. Който трябваше да влезе в сила след смъртта на Дракан. Което е сега.
Гледах втренчено ту Нико, ту Кармиан. Тя не приличаше на любяща съпруга. По-скоро изглеждаше така, сякаш искаше да го удуши.