— Договор за женитба?… — промърморих неразбиращо.
— Тя искаше да стане графска съпруга. Така каза.
Дина завърза края на бинта, сложи го в една кошница и посегна сляпо към следващото парче.
— Графска съпруга — Кармиан погледна към Нико. — Искаш да бъда графска съпруга?
— Да — думите му прозвучаха по-скоро като въздишка, ала въпреки това ги чухме ясно.
Косата му бе толкова мокра от пот, че блестеше. Можех да се досетя колко много го болеше. Въпреки това той не изпускаше Кармиан от поглед. Трябваше да довърши започнатото.
— Защо?
— Ти. Разбираш. Слабите. И ти. Си. Силна — трябваше да направи малка пауза. — Достатъчно. Силна. Достатъчно. Хитра. За да пребориш. Силните.
В този момент тя изсумтя, ядосано и отчаяно… Ала имаше и още някакво чувство, което не успях напълно да уловя.
— Да, чудесно! Ако умреш сега, Нико, наистина ли мислиш, че ще ми позволят да вляза в Дунарк като графиня? Ще крещят, ще ритат и ще се борят. Никога няма да ме приемат.
— Остави. Ги. Да. Викат — той направи леко движение с ръка, ала мама явно го разбра. Тя подаде един лист хартия на Кармиан.
— Той е сложил печата си тук — рече мама. — Това го прави законно. Прав е — могат да викат, но нищо не могат да направят.
Кармиан така погледна листа, сякаш се страхуваше, че ще я ухапе.
— Това е завещание — промълви тя накрая.
Нико кимна — съвсем лекичко. Той разпределяше много внимателно последните си сили, точно като скъперник, който брои всеки шилинг.
— Превърни. Дунарк. В. Крепост. На. Гелтрите.
Това ми бе напълно непонятно, но явно за Кармиан не беше така.
— Това е невъзможно! Виждал ли си ги как живеят? Не смеят дори да се приберат вкъщи, ако не получат позволение за това. А ти мислиш, че могат да определят кой да ги ръководи? Нико, те не са способни на това.
— Тогава. Ги. Научи.
— Това би отнело години. Дори цял живот!
— Да.
Той се вгледа в Кармиан дълго и не й остави място за съмнение, че говореше сериозно. Това бе желанието му. Това искаше от нея. А Кармиан изглеждаше напълно стъписана.
— Нико. Нямаш право да искаш това! Не можеш… просто не можеш…
Мама потръпна притеснено. Знаех, че тя внимателно следеше Нико, виждаше всеки признак на умора, всеки сигнал за опасност. Кармиан усети безпокойството й и се обърна към нея.
— Не можеш да го оставиш да умре!
— Правя всичко по силите си, за да му помогна — отвърна й мама.
Ала самият факт, че позволи на Нико да говори толкова дълго, въпреки че бе доста зле… Явно не можеше да чака до сутринта. Кармиан също го знаеше.
Тя отново погледна Нико.
— Не разбираш ли? — рече тя. — Това, за което ме молиш, е невъзможно!
Той не проговори толкова дълго, че аз се зачудих дали изобщо му бе останала и капка силица. Ала явно искаше да каже още няколко думи.
— Не. И. За. Теб.
След това затвори очи, а мама ни изгони всичко до един навън.
Цяла вечер Кармиан шареше напред-назад из двора на крепостта като попаднал в капан вълк. И на мен ми се искаше да направя така, ала глезенът ми все още много ме болеше. Трябваше просто да седя и да чакам.
— Само да посмее — рече тя ядно. — Само да опита да умре.
— Мислех, че искаше да станеш графска съпруга? — рекох й аз с горчивина. — Нали така каза Дина?
Кармиан се спря за миг и ме погледна. Очите й в този миг бяха по-скоро сиви, отколкото зелени.
— Но не и без него — отвърна ми тя накрая.
Мама и Дина излязоха при нас на разсъмване. И двете бяха капнали от умора, а по лицето на Дина имаше малки пръски кръв. Бялата блуза на мама бе изпъстрена с доста по-големи петна. Най-лошото обаче бе… Най-лошото бе, че никой не искаше да ме погледне в очите.
— Съжалявам — рече мама. — Направихме каквото можахме. Но явно това не бе достатъчно.
Дина не каза нито дума. Ала Кармиан скочи на крака, а лицето й бе почти толкова бледо, колкото това на Нико.
— Не е възможно! — рече тя. — Лъжеш!
Мама не каза нищо. Просто погледна Кармиан.
В продължение на няколко мига те се гледаха втренчено.
Накрая Кармиан се извърна и побягна. През двора и нагоре по стълбите към моста — наблюдателница. Облегна се на парапета и дори от това разстояние можех да видя как раменете й се тресяха. Тя плачеше ли плачеше, сякаш никога нямаше да спре.