— Знам добре.
— Слизайте тогава. Цялата трепериш от студ.
Поклатих глава. Не защото не мръзнех, даже зъбите ми тракаха. Но долу, в каютата, нямаше да мога да виждам от време на време светлината на фенерите сред мрака пред нас.
Духаше силен насрещен вятър от североизток, така че трябваше да се борим и с него. Управителят на пристанището и хората му имаха доста работа, а „Лястовицата“ подскачаше ли подскачаше, сякаш танцуваше по гребените на вълните. Тя бе по-малка от „Сребърния вълк“, с по-тесен корпус и само с една мачта. Бе като истинска хрътка. И слава Богу, защото ние бяхме поели на лов. На лов за вълци.
Светлината пред нас изчезна. Отново. Морето бе неспокойно, а и на пътя ни се изпречваха тъмни скали, които намаляваха видимостта. Този път обаче светлината не се появи отново. Стисках перилата толкова силно, че пръстите ме заболяха, но въпреки това виждах единствено тъмното море, тъмното небе, тънките лунни лъчи, които пробиваха през облаците.
— Салан!
— Да — рече той, — виждам.
— Какво стана? Да не би да се удариха в нещо?
Бяха ли… Вече си представих носещи се по водата тела и корабни отломки. Давин, Нико…
— Загаси фенера — рече Салан. — Знаят, че ги следваме.
Олекна ми. Само че това не бе особено добра новина. Как щяхме да догоним един невидим кораб?
— Дръж същия курс — извика Управителят на своя кормчия. — Ако продължат напред, ще ги видим веднага щом се развидели. Ако ли пък решат да хвърлят котва някъде, има само две места, където могат да го сторят — остров Хунд или Арлайн. Не биха могли да влязат в Залива на трола, прекалено плитък е.
— Ми кво, ако изхвърлят товара? — попита Малвин. — За да олекнат?
Управителят на пристанището се разсмя:
— Това е корабът на Гарвана. Той не би хвърлил и двушилингова монета зад борда, освен ако не е принуден. Главата си залагам.
Надявах се да бе прав. А когато Салан още веднъж ми нареди да сляза долу и да поспя, реших да го послушам. Часовете до изгрева ми се сториха безкрайни, гризеше ме тревога и почти не спах.
Когато се събудих на сутринта, усетих, че вятърът бе поутихнал. Хамакът, в който лежах, се люшкаше съвсем слабо. Корпусът и въжетата на кораба все още пукаха и проскърцваха, но това бе нищо в сравнение с концерта от предната нощ, преди да си легна.
Слязох тромаво от хамака. Не бях свикнала да спя на подобно легло, но Салан ми бе казал, че хамаците са по-удобни от койките, защото се клатушкат в такт с кораба и човек не се търкаля непрекъснато от страна на страна.
Роза все още спеше. Бе се завила до носа и над одеялото се виждаше само кичур светла коса. Тя все още не бе възвърнала тъмния си цвят след лятото и изглеждаше направо бяла насред полумрака в каютата. Отворих вратата колкото се може по-тихо, за да не я събудя, прекосих товарното помещение, без да залитна нито веднъж, и се изкачих по стръмната стълба до палубата.
Морето зад кораба блестеше в нюанси на розово, златисто и червено под лъчите на изгряващото слънце. Макар и все още мрачно, небето срещу ни бе достатъчно просветляло, така че нямаше място за съмнение. Не виждах платна, нито кораб. „Сребърния вълк“ бе изчезнал.
— Изплъзна ни се — рече Салан, когато ме видя. Изглеждаше уморен, което бе непривично за него. Обикновено бе здрав и силен като канара или дъб. — Ще пуснем котва в Арлайн и ще видим дали се крият там.
— Ами ако ги няма?
— Тогава ша проверим и край остров Хундьо. Не се тревожи, момичето ми. Ша ги намерим, не се съмнявай.
В пристанището на Арлайн, едно малко рибарско селище, не се виждаше никакъв „Сребърен вълк“.
— Сигурно са избрали острова — рече Управителят на пристанището и обърна кораба си. — Може ли да са се върнали назад и да са преминали покрай нас в мрака?
— И за кво да го правят? — възрази Салан. — Това не би им помогнало кой знае колко. Може би са излезли в открито море.
— Тогаз щяхме да ги видим. Времето е достатъчно ясно, а Малвин вече четири пъти се изкачи по мачтата с бинокъл.
— Сякаш корабът се е изпарил — рече Малвин. Видях го как направи с ръка знака срещу вещици, просто ей така, за всеки случай. — Изчезнал. Като с магия.
Управителят изръмжа.
— Гарвана е хитър, но не е магьосник. Трябва да са тук някъде.
Всички тези приказки за магии и вълшебства ми напомниха за нещо.