— Аха. Значи отново си говорим.
— Кармиан, нямам време за това. Искам да направиш нещо за мен.
Завесата полетя рязко встрани. В отвора на вратата стоеше жена, която… Първото нещо, което се набиваше на очи, бе косата й. Тя бе с цвят на старо злато, като най-красивите есенни листа, дълга и къдрава като… Не бях виждала русалки, но не се съмнявах, че косата им бе точно като нейната.
След това забелязах панталона.
Не че не бях виждала жена с панталон и преди. Когато им предстоеше дълъг път на кон или тежка работа, жените от Хьойландет често скачаха в чифт стари панталони на мъжете си. Но те обикновено бяха ушити от груб ленен плат, а и бяха твърде големи, така че се налагаше да ги пристягат с въже или колан.
Панталонът на Кармиан обаче беше ушит специално за нея. И изобщо не бе широк. Прилепваше към слабите й крака и бедра и завършваше в един вид корсет точно под гърдите. А гърдите й… Част от тях се виждаше, защото не бе закопчала ризата си изцяло.
Тя се облегна на касата и скръсти ръце.
— Какво бих могла да направя за уважаемия господин? — рече тя, но в гласа й не прозвуча и грам уважение. Тя му бе сърдита. Толкова сърдита, че сиво-зелените й очи бяха присвити от гняв.
Нико постоя и известно време не сваляше поглед от нея. Той нямаше как да не усети яда й, но се престори, че нищо не се е случило.
— Това е Дина. Тя явно е открила ново призвание — да пътува насам-натам без позволение. Ще се наложи да делиш една каюта с нея. Освен това бих искал да я държиш под око. Не бива да се качва на палубата, за да не пречи на Гарвана.
Кармиан ме погледна със същия сърдит поглед, с който гледаше Нико.
— Аха, значи трябва да се превърна и в детегледачка?
В гласа й отново се промъкна сърдита язвителна интонация, но Нико и този път не реагира.
— Да, благодаря — рече той просто. — Става въпрос за ден-два.
След това той се обърна към мен.
— Слушай Кармиан, Дина. Стой при нея. Не те искам на палубата. Ясно ли е?
Не. Всъщност изобщо не бе ясно. С кого се бе сприятелил така изведнъж Нико? С Гарвана и екипажа му, които бяха ранили Салан, а аз не знаех дали той щеше да оцелее или не. А сега и тази… тази Кармиан, която стоеше тук със специалните си панталони, с косата си на русалка и с разголените си гърди, сякаш искаше да накара Нико да ги гледа, макар че му бе сърдита.
Погледнах Нико.
— Какво ще правиш, ако Салан умре? — попитах аз. Видях, че уцелих болното му място, пронизах го като с нож, силно и точно, дори без гласа и погледа на Жрица на срама.
Характерно за Нико обаче бе, че той никога не отвръщаше на удара. Дори и в този миг, когато стоеше пред мен отчужден и нещастен едновременно и така миришеше на алкохол, че явно бе изпил повече, отколкото можеше да носи. Той не ми отвърна веднага. Продължи да гледа единствено Кармиан.
— Наглеждай я — рече Нико. — Дръж я далеч от палубата, даже ако се наложи да я вържеш като куче. Не искам да пострада.
Той ме бутна по гърба, така че аз се озовах до Кармиан по-близо, отколкото исках. След това си тръгна — заедно с флейтата на баща ми.
Кармиан ме погледна със смесица от раздразнение и любопитство.
— Дина — рече тя. — Предполагам, че си сестрата на Давин. Явно си доста специална, щом той толкова се бои за теб.
Изведнъж почувствах такава умора, че едва се задържах на крака. От клатенето на кораба ми се гадеше, и ако скоро не се унесях в истински здрав сън, то без съмнение щях да повърна.
— Не мисля — отвърнах аз. — Къде бих могла да легна?
Прекарах целия ден, лежейки в малката стаичка на Кармиан, но така ми се гадеше, че не можех да спя. Кармиан ме наблюдаваше студено и изпитателно и донесе едно ведро, което остави до койката. Не сбърка. Съвсем скоро след това ми се наложи да го използвам.
— Надявам се, че си струва тези мъки — рече тя, след като повърнах за трети път.
— Какво искаш да кажеш? — промълвих аз изморено.
— Това, което очакваш да получиш.
Тя едва ли можеше да предположи какво всъщност исках. Ако Нико останеше жив и… почти непроменен, след като цялата история приключеше, щях да съм постигнала целта си. Само че задачата ми изглеждаше непосилна в момента.
Тя отново ме погледна с онзи поглед, сякаш искаше да улови и най-малкия детайл, да ме прецени и да разговаря с мен, докато не разбере що за човек съм.
— Трябва да има някаква причина да си се впила в него като увивно растение. Винаги има причина.