— Не може ли просто да харесваш някого. Не го ли допускаш като вариант? — попитах аз.
— Това не е често срещано явление — отвърна ми тя. — Не и ако съдя по собствения си опит. А и подобни чувства не траят особено дълго.
Всъщност, като се замислех, тя не бе хубава. Не че бе грозна, но имаше остри черти и доста голям нос. Само че човек изобщо не можеше да забележи това на пръв поглед заради косата, гърдите и… И умението й да те накара да я мислиш за красива, въпреки че не беше. Това си бе същинска черна магия.
— Ясно — рекох. — Ами тогава не мога да ти дам разбираемо за теб обяснение.
Тя присви очи и рече:
— Внимавай с ноктите, съкровище. Нямам нищо против един истински котешки бой, но на теб едва ли ще ти хареса.
Тук беше права. В момента ми се струваше непосилно дори да си вдигна ръцете.
— Не искам да се бия с никого — рекох аз.
— Умно момиче — отвърни ми тя само. Бързо пристегна връзките на ризата си и скри гърдите си. След това пъхна глава във вратата и извика към палубата.
— Мац!
Не след дълго на прага застана един моряк. Той бе млад, със светла коса и брада и любопитни сини очи. И макар Кармиан да бе закопчала ризата си, изобщо не се съмнявах какво гледаше.
— Вземи ведрото — нареди му тя. — Изхвърли го и го измий. Тук вони на повръщано.
— Веднага! — отвърна той и й се усмихна широко. Част от предния му зъб липсваше.
Кармиан не отвърна на усмивката му. Въпреки това той взе ведрото, качи се по стълбата и след малко го върна чисто.
— Заповядайте — рече той и се поклони дълбоко.
— Благодаря — отвърна тя. Мъжът обаче явно нямаше никакво намерение да си тръгне сам, затова тя му каза: — Благодаря, Мац.
Морякът се качи горе, леко разочарован, както ми се стори.
В тясната каюта нахлу малко свеж въздух. А и корабът вече не се клатеше толкова силно. Затворих очи за миг. И заспах.
Денят се бе изтърколил, когато се събудих. През люка на каютата виждах късче небе, оцветено в златисто и светлочервено от залязващото слънце. Косата на Кармиан сияеше силно на фона на червеникавата светлина, сякаш гореше.
Какво правеше тя?
Бе застанала с гръб към мен, като леко се бе подпряла с една ръка на касата на вратата, за да не падне. Другият й крак бе силно изпънат назад, доколкото тясното пространство позволяваше. Тя бавно започна да сгъва опорния в коляното докато не клекна съвсем. След това се изправи също толкова бавно. Изглеждаше доста трудно, по шията и тила й блестяха капки пот. Повтори упражнението няколко пъти, след което смени крака. После легна по корем и започна да прави лицеви опори, точно като Давин на няколко пъти.
Никога преди не бях виждала жена да се държи така. Та тя тренираше! Давин го правеше, защото искаше да заздрави тялото си и да си служи по-добре с меча. За какво й бе на Кармиан обаче? Тя не се биеше с хладни оръжия? Или пък грешах? Във всеки случай тя изобщо не приличаше на останалите жени, които познавах.
— Накъде пътуваме? — попитах.
Тя се стресна леко. Явно почти бе забравила, че съм там.
— Дунарк — отвърна ми тя.
Точно това очаквах да чуя. Въпреки това стомахът ми се сви. Най-опасното място на света за мен и Нико бе именно Дунарк.
— Какво ще правим там?
Сиво-зелените й очи светнаха и тя отметна един мокър кичур от бузата си.
— А ти как мислиш?
— Това е опасно за Нико.
— Така ли, малко съкровище? Представи си само, той не знае. Май трябва да му го обясниш.
Тя определено знаеше как да те направи за смях. Само че не тя лежеше на койката и не нейният стомах се свиваше на ледена буца само при мисълта за Дунарк. На нея със сигурност й бе безразлично. Ако нещо вътре в нея се бе превърнало в леден къс, то това определено бе сърцето й.
— Кога… — В гърлото ми заседна буца и трябваше да се прокашлям. — Кога ще пристигнем?
— Утре. Вероятно преди обед.
Утре. Сърцето ми прескочи. Толкова скоро. А аз бях проспала по-голямата част от деня вместо да…
— Къде е Нико? — изправих се с усилие и спуснах крака на пода.
— Някъде горе, на палубата — отвърна ми тя. — Накъде си мислиш, че си тръгнала?
— Трябва да говоря с него.
— Не, не трябва. Това, което трябва да направиш, е да стоиш тук.
— Да, но…
— Ти сама чу какво каза той, съкровище. Няма да те пусна, даже ако се наложи да те завържа като куче.