— Трябваше да направя нещо. Не можех просто да седя и да гледам как хората умират. Всеки ден, Дина. Всеки божи ден.
— Да, но… Защо точно Кармиан?
— Тя познава страшно много хора. Хора, които… които могат и искат да вършат опасни неща срещу пари.
— Като Гарвана например.
— Да, като него.
— Нико, ти самият познаваш мнозина, които не се боят да вършат същото без заплащане. Оръжейника, Вдовицата — Учителят Маунус, Давин. Дори аз. Ние всички бяхме готови да сторим каквото поискаше от нас, само и само да свалим Дракан от престола.
— Добре, знам — рече той, сякаш бе прочел мислите ми. — Но има хора, чийто живот не бих искал да рискувам.
Разбирах, че му бе по-лесно да изложи Гарвана на опасност. Ала Кармиан?
— Но за живота на Кармиан… не се ли боиш?
Думите ми прозвучаха по-тежко, отколкото възнамерявах. Отговорът на Нико обаче ме изненада.
— Кармиан не е като останалите жени. Тя прилича повече на мъж. Самата тя мисли, че действията й са ръководени единствено от мисълта за пари, но според мен опасността е в кръвта й. Или поне от много рано е свикнала да живее с нея. А и… Ако рискува живота си заради мен, ще го направи заради нещо друго. Тя просто не може да спре.
Дали Нико бе прав? Той, разбира се, я познаваше по-добре от мен. Аз обаче не можех да забравя думите й на палубата от предната вечер „Ако можеше, щеше да увиеш момичето в памук, само и само да не се нарани, а аз изобщо не те интересувам.“ Не се съмнявах, че завистта в гласа й бе истинска. Може би дори жени като Кармиан тайно искаха понякога да ги обвият с памук. Особено ако ставаше въпрос за Нико.
Кармиан дойде и ни пусна.
— Няма го тук — рече тя.
В началото не разбрах съвсем какво имаше предвид, за разлика от Нико.
— Къде е тогава? Знаем ли кога ще се върне?
— Той е някъде с армията на Дракона. И не, не знаем.
Дракан. Говореше за Дракан.
Нико изруга тихо, но аз въздъхнах с облекчение. Още време. Само това имаше значение за мен. Щеше да отнеме повече време, преди Нико да се заеме с осъществяването на животоопасните си планове.
— Значи ще трябва да изчакаме — рече той.
— Уф — отвърна Кармиан. — Това е едната възможност. Ако Гарвана не загуби търпение.
— Какво имаш предвид?
— Добре знаеш какво. Ако стане прекалено сложно или опасно, Гарвана има как да изкара добри пари. Може просто да те продаде на хората на Дракан, дори той самият да отсъства в момента от Дунарк.
— Може да спечели много повече, ако изчака и прави, каквото му кажа.
— Единствено ако планът успее. Ако те заловят, но не по негов сигнал, в най-добрия случай ще се прости със златната си птичка. В най-лошия — ще бъде обвинен в укриване на беглец и ще пострада заедно с теб. За това наказват със смърт, особено ако беглецът си ти.
Нико изруга още веднъж, този път по-силно от предишния.
— Колко дълго още според теб?… — Нико замълча, ала Кармиан не се боеше да изрече въпроса му на глас.
— Колко дълго според мен бихме могли да разчитаме на него? Това ли имаш предвид?
— Да.
— Само Гарвана може да ти отговори на този въпрос. Но аз не бих чакала особено дълго, ако бях на твое място.
Започна да ми се повдига, сякаш всеки момент морската болест щеше да ме връхлети отново. „Сребърния вълк“ обаче бе хвърлил котва и се поклащаше съвсем леко. Не това бе накарало стомаха ми да се свие — Върна ли се той? — попита Нико.
— Не. Все още е при Управителя на пристанището.
— Нико — рекох тихо. — Може би трябва да се опитаме… Да се махнем от този кораб.
Кармиан ме погледна с интерес.
— Малката ти приятелка може и да е права — допълни тя. — Може би не трябва да изкушаваме Гарвана повече, отколкото трябва.
— Къде бихме могли да отидем? Няма кътче в Дунарк, където да сме в безопасност.
„Чак сега ли го разбра?“ — помислих си, но не го изрекох на глас.
— Бихме могли да слезем на сушата и да продължим напред. Да се опитаме да открием Дракан и войската. Познавам… Познавам няколко човека, които биха се съгласили да ни помогнат. Това е по-добре, отколкото да стоим тук и да чакаме като мишки в капан.
Нико се замисли за миг. Но накрая поклати глава.
— Не. Оставаме тук. Ще говоря с Гарвана.
Кармиан изглеждаше ядосана.
— Нико, не разбираш ли? Независимо какво обещаеш на Гарвана, можеш да му го дадеш единствено ако планът ти успее. Ако той загуби вяра в това, можеш да му обещаеш звездите, ако щеш, но всичко ще е напразно.