— Какво се е случило тук? Къде е момичето? Ами Лиам? Глутница нескопосани псета! Това сте вие! Не мога да обърна гръб дори и за миг, без да…
Гарвана замлъкна насред гневния си изблик. Гласът му се промени, стана студен и режещ като нож, направо можеше да те прониже.
— Къде е негово височество?
— А… В трюма. Нали капитанът ни нареди там…?
Гарвана обаче го прекъсна.
— Защо люкът е отворен?
Защото аз бях забравила да го затворя. Прошепнах няколко от ругатните, които Горго току-що бе използвал.
— Кео, подай ми фенера.
Защо не бях потърсила по-добре? Защо бях изгубила сума ти време да тършувам за лампи и тем подобни? Сега вече бе късно. Нямаше да успея да измъкна Нико от трюма, без да…
— Капитане! Няма го!
— Благодаря за информацията, Кео. И сам мога да видя.
Няма го?
Как бе възможно…
— Проклета жена — рече Гарвана с най-вледеняващата си интонация. — Хубаво ще я подредя, само да ми падне. След това изобщо няма да е толкова хубава.
За миг си помислих, че говори за мен. Само че той обикновено ме наричаше трол или сополанка и изобщо не ми се вярваше да ме смята за красива. Не аз бях предизвикала гнева му, а Кармиан.
Кармиан. Тя бе избягала заедно с Нико, вече ми бе ясно. Може би още преди Гарвана да бе тръгнал с мен към Азуан, за да ме продаде. Или междувременно. Да, това бе доста вероятно. Бяха се измъкнали, докато Гарвана го нямаше на кораба.
Как можеше Нико да постъпи така? Как можеше просто да побегне и да ме изостави съвсем сама? А на всичкото отгоре бе избягал с Кармиан. Никога нямаше да му го простя. Никога. Зарих лице в грубата завивка на койката и се опитах да заглуша напиращия от гърдите ми стон. В този момент ми бе все едно дали щяха да ме открият. Може би мястото ми наистина бе при роднините на баща ми. Явно никой друг не ме искаше.
Те не претърсиха кораба. А и защо ли трябваше да го правят? Нико и Кармиан бяха побързали да се отдалечат колкото се може повече от „Сребърния вълк“. Осъзнах, че тук, в гнездото на Гарвана, бях на по-сигурно място откъдето и да било другаде на сушата. Гарвана бе изпратил всички моряци да търсят Нико и Кармиан, а кучетата не спираха да лаят в Дунабара с неспирни виещи сола. Да, бе най-добре да остана тук, но докога?
Слязох от кораба на зазоряване. Бе кучешки студ, а въжетата на мачтите бяха покрити с дебел слой скреж и приличаха на опашката на настръхнала от страх котка. Оставих стъпки по мостика и кея, но се надявах никой да не ги забележи или поне да не се досети, че съм била аз.
Скрих се зад няколко бурета на кея и огледах внимателно най-близките улици. Не че имах някакъв ясен план. Просто не исках да попадна в лапите нито на Гарвана, нито на Азуан, нито на хората на Дракан. Тази цел бе достатъчно непостижима. Улиците бяха празни по това време или поне така изглеждаше. Така че аз пребягах през кея и продължих напред между къщите.
Пфу, как вонеше само. На повръщано, урина и мръсни дрехи. В сравнение с това миризмата на риба, която лъхаше от откраднатия пуловер, бе същински парфюм. Изгарях от желание да се върна назад. В този момент обаче не можех да си позволя подобни капризи. Нагоре по улицата и…
— Дина.
Тихият шепот ме накара да подскоча като котка. Кой…
— Седни преди някой да те е видял.
Малко по-нагоре покрай стената, скрита зад няколко прогнили дъски и друг боклук, седеше стара жена. Тя се бе загърнала в няколко шала, един от друг по-мръсни, а краката и ръцете й бяха увити в парцали, за да не измръзнат. Тя вонеше.
Но откъде ме познаваше?
— Дина. Седни. Или искаш отново да те заловят.
Чак сега ми просветна. Това не бе никаква старица, а Кармиан.
Така се потресох, че седнах от само себе си на земята.
— Какво…
— Тихо. Преметни това през главата си.
„Това“ се оказа един от нейните мръсни шалове.
— Той вони.
— Да, точно на това се надявам. Прави каквото ти казвам!
Откъм другия край на улицата се чуха стъпки и гласове.
Светкавично увих вонливия шал около главата си и се пъхнах при Кармиан.
— … Сякаш са потънали вдън земя — рече един мъжки глас.
— Гарвана сигурно е бесен — добави друг.
— Той смяташе да спечели пари от тях — продължи първият глас. — А сега и двете златни птички ги няма… Фу, каква воня. Търсихме ли тук?