— Рискувах живота си заради теб — отвърна му Кармиан. — Как си мислиш, че ще постъпи Гарвана, ако някога ме види отново? Колко войници от Ордена на дракона ме търсят в момента? Ще свърша като Яерин, ако ме хванат.
„Вече няма да е толкова красива“ — бе казал Гарвана. А и беше права за войниците.
— Не мога да го отрека — рече Нико. — Ала ти взе всичко в свои ръце, нима не е така? Аз с удоволствие щях да те предпазя по-добре.
— Не трябва да ме закриляш, а да ми платиш.
— Да ти платя?
— След като вие двамата възнамерявате да пишете договори и така усърдно обсъждате цени, права и бъдещи планове, и аз искам да получа нещо.
— Какво?
— Обещание за брак.
Мисля, че всички зяпнахме от удивление. Аз със сигурност. Брак? С Нико? Та той бе…
— Не можеш да преговаряш за подобно нещо — рече Етлас тихо. — Добре го знаеш.
— Графските синове не се женят по любов — отвърна Кармиан с леден глас. — Не е нужно да ме обича. Просто искам да бъда някой. Искам да се изкача на върха, където никой няма да може да ме мачка повече.
Нико за миг изглеждаше съвсем стъписан.
— Това означава ли… Ти искаш… Значи искаш да бъдеш съпруга на графа?
— Да.
— И това е цената ти?
— Да. Нима това е по-различно от договор, предоставящ право на земя и риболов? Нима, ако баща ти бе жив, нямаше да вземе подобно решение един ден?
— Не забърквай баща ми в това — рече Нико леко сърдито.
— Защо не? Добре ми е известно, че той никога нямаше да одобри брак с такава като мен. Щеше да избере някой графски род, от който би могъл да извлече изгода. След дълго обсъждане, преговори и оформяне на документи за зестра и наследствено право най-накрая щеше да реши на кого да те продаде или не, извинявай, да те ожени. Не е ли такъв обичаят по твоите родни места?
Нико не можеше да отрече. Това вървеше ръка за ръка с благородническата титла.
— Добре — рече Кармиан. — Нещата леко са се променили. Баща ти е мъртъв, родът Рауенс е в изгнание, а и графините не се редят на опашка за ръката ти. Аз обаче мога да ти обещая нещо, което определено силно желаеш. Моята помощ и тази на гелтрите. Не е нужно да ми се отплатиш на мига. Само ако всичко приключи с успех. Може да съставим документ, в който да запишем, че се задължаваш да изпълниш обещанието си едва след смъртта на Дракан.
— Кармиан… Наистина ли желаеш това?
— Да.
— Без значение какво чувстваме един към друг?
— Любовта е за малки синеоки момиченца. Не ми трябва нищо друго, освен малко взаимно уважение, Нико. Може да не съм родена в царска постеля, но бързо се уча.
Видях, че Нико в действителност обмисляше тази възможност. Съвсем сериозно. Искаше ми се да се разкрещя и на двамата. На Кармиан заради пресметливостта й — графска съпруга, а! Тя, която… Да, тя изобщо не бе родена в царска постеля, по-скоро в кална канавка. И на Нико, той не можеше да е толкова глупав. Или пък можеше?
— Етлас? — той погледна въпросително вожда на гелтрите. — Какво ще кажеш ти по този въпрос?
Етлас не изглеждаше особено доволен от този неочакван развой на събитията.
— Ние дължим на Кармиан доста. Отпреди и заради сега. Но… Кармиан, обсъдила ли си това с мейрен?
— Да.
— И?
— Тя… Тя не ми забрани.
— Кармиан, мейрен никога не забранява нищо. Тя смята, че е наше право сами да изберем дали ще се впуснем в някоя лудост или не. Ти си напълно наясно с това. Какво ти каза тя?
— Само, че… че не познавам сърцето си.
По лицето на Кармиан се изписа такова изражение, сякаш й бе непосилно да го изрече. Ала това бе самата истина, което си бе жива изненада. Аз с ушите си бях чула мейрена да й го казва.
— Но си напълно наясно с желанията си и си сигурна, че искаш точно това?
— Да! — тя го погледна толкова ядосано, сякаш подобен въпрос бе проява на същинска арогантност. — Много добре знам какво искам.
Етлас поклати леко глава, но не я попита нищо повече.
— Ако е твърдо решена — рече той, — трябва да я подкрепим. Дължим й го.
Нико сведе глава за миг, сякаш се опитваше да скрие изражението си. След това отново се изправи и този път лицето му бе напълно безизразно.
— Добре, нека да приключваме тогава — рече той със странен, твърд глас. — Право на риболов, на земя и женитба. Етлас, мисля, че ти сключваш много по-добра сделка от нея.