Спомних си последният вик на Герик, безсловесен и изпълнен със страх.
— Драконът е свободен — изкрещя някой, но не и аз. Стоях като онемял и гледах втренчено чудовището, което направи две крачки към мен и после изведнъж спря.
То не бе напълно свободно. Около врата му все още имаше верига, точно като тази на глезена ми. Ала щом бе успял да измъкне цяла колона, със сигурност щеше да го направи отново. То се наведе напред и опъна веригата, като куче, което се опитва да се освободи от каишката си, и заби нокти в земята за по-добра опора. Аз се заоглеждах яростно за някакво оръжие, копие, остър клон или каквото и да било друго.
Нямаше нищо.
Двама мъже в униформи като тази на рицаря бяха изтичали откъм замъка. Те се втренчиха в дракона и мен.
— По дяволите, той е измъкнал кола — рече единият. — Масивния железен кол, толкова дебел, че човек не може да го обхване с ръце.
— Доведи гледача му — рече другият. — Той трябва да се оправи с това.
Първият кимна и изчезна обратно в замъка, тичайки.
Този, който остана при мен, ме гледаше странно, почти жадно, или поне така ми се стори.
— Страх ли ти е? — попита ме той.
Естествено, че ме беше страх. Какво си въобразяваше той? Хвърлих му един-единствен яден поглед, след което отново насочих цялото си внимание към дракона. Той вече беше на по-малко от две конски дължини разстояние от мен или на седем-осем стъпки, ако не бе окован. Ала беше. Разтърси ядосано глава и се опита да захапе веригата, която отнемаше свободата му. Но дори и драконските зъби не могат да прегризат желязо.
Мъжът с униформа на Ордена на дракона се бе приближил.
— Изглежда колоната ще издържи — рече той. — Жалко. Така му се иска да те стигне.
— Ти какво, да не би да го поощряваш? — изсъсках. — Човек направо би си помислил, че си на негова страна.
— Ами то си е така — отвърна мъжът. — Винаги.
Интонацията, с която го каза, ме накара да вдигна очи и да го погледна. Гербът на Ордена блестеше в черно, червено и златисто на гърдите и раменете му, а пелерината и панталоните му изглеждаха странно люспести, сякаш бяха направени от драконова кожа. Може и наистина да бе така, кой знае? Дина ми бе разказала, че самият Дракан имаше пелерина от драконова кожа. Бе много вероятно и рицарите му да носеха подобни.
— Сигурно ти доставя удоволствие да гледаш, докато той яде хора? — попитах.
Той ме гледаше съвършено спокойно със студените си тъмносини очи.
— Ти да не би да не ядеш месо? — отвърна на въпроса ми с въпрос. — Те не са много по-различни от нас.
Учителят Маунус би определил това като философски въпрос — какво различаваше човека от животните? Само че на мен не ми се философстваше в този момент. А и не ми се удаде такава възможност, защото само след миг усетих, че нещо дръпна веригата ми, толкова силно, че загубих равновесие и паднах на хълбок.
Какво?…
Беше драконът. Вместо своята верига, той бе захапал моята. Стоеше там разкрачен, със сведена глава и верига в устата. Явно още не бе осъзнал, че плячката му бе завързана в другия й край. Драконът разтърси силната си шия, разклати веригата и аз се приближих на още около метър към него. В този момент влечугото започна да осъзнава какво се случваше. То гледаше втренчено към мен и веригата, която ни делеше. След това я дръпна още веднъж.
Впих пръсти в чакъла и тревата и започнах да се съпротивлявам колкото сила имах, ала чудовището бе много, ама много по-силно от мен. Теглеше веригата със същата лекота, с която котка дърпа свободния край на кълбо прежда. Спаси ме единствено това, че му се наложи да пусне веригата, за да захапе мен. Аз се хвърлих назад, а звярът засъска от яд и бяс. Още веднъж захвана веригата със зъби и ме задърпа към себе си, без да мога да сторя нищо. Този път затисна веригата с крак преди да я пусне. Зина с паст и стрелна глава напред, като змия, готова да захапе. Челюстите му изтракаха на по-малко от лакът разстояние от крака ми.
— Направи нещо! — изкрещях на рицаря, който продължаваше да стои и да наблюдава сцената, сякаш това бе най-забавното, което бе виждал от месеци наред. Той имаше меч все пак, по дяволите. А може би бе говорил сериозно, като каза, че е на страната на дракона?