При всички случаи поне щеше да ни осигури покрив над главите, на нас и на бедния кон на Азуан, който бе понесъл повече, отколкото всеки разумен човек би очаквал от едно ездитно животно. Конят бе извървял дълъг път през това денонощие, а последните часове му се бе наложило да носи двама ездачи. Не бе особено чудно, че когато най-накрая спряхме за почивка, от гърдите му се откъсна уморена въздишка.
Аз също копнеех за легло, изтощена от умора и разочарование. Какво изобщо правех тук с един мъж, който приличаше на баща ми, но не бе той? С един мъж, който бе затъпил сетивата ми и ме бе отвлякъл, като същевременно твърдеше, че така се грижи за мен?
— Влез вътре — рече ми той. — И остани там. Аз трябва да се погрижа за коня, но ти може да си починеш междувременно.
Не разменихме много думи, докато той разпали огън, извади сирене и хляб от дисагите и стопи сняг за вода за чай в едно малко котле. Аз се опитах още веднъж да му обясня, че исках да се върна при останалите и ако той наистина ме ценеше толкова много, колкото твърдеше, щеше да ме заведе вкъщи или поне щеше да ми позволи да си тръгна. Той на свой ред още веднъж търпеливо ми обясни, като че говореше на болно дете, че домът ми не бе при тези хора, които не ме разбираха и не ме ценяха, и че аз ще започна да гледам много по-различно на нещата, след като се освободя от тях.
— Можеш да грееш като слънце — рече ми той. — Като звезда. Вместо това ти притъпяваш светлината си, но аз ще ти помогна.
Бе толкова уверен в правотата си, не изказваше обикновено мнение или надежда, а наистина вярваше, че бе точно така. Имаше нещо плашещо в тази му увереност.
Азуан ми отстъпи леглото. Той самият легна на пода, увит с наметалото си и едното от двете одеяла, които носеше. Другото получих аз. В хижата не бе особено горещо, но все пак бе много по-топло, отколкото навън. Щеше да е толкова лесно просто да позволя на съня да ме обори. Бях толкова уморена. Вместо това обаче аз се опитвах да остана будна.
Когато бях почти сигурна, че Азуан заспа, станах от леглото колкото се може по-тихо. Аз го прескочих внимателно, както бе легнал на пода, и тръгнах на пръсти към вратата на хижата. Тялото ми лъхтеше и се олюляваше от умора, ала трябваше да се махна от чичо си, да избягам колкото се може по-надалеч от приказките му за звезди и светлина и плашещата му увереност. Ами ако се окажеше прав? Ами ако действително „можеше да ми помогне“ да се откъсна от хората, които имаха значение за мен, и да се освободя от всички ограничения, като остана подвластна може би единствено на желанията на рода на Сина?
Конят спеше прав с клюмнала глава под малкия навес, който Азуан бе превърнал в импровизирана конюшня. Конят не бе особено въодушевен от повята ми, още по-малко — от това, че започнах да го оседлавам. Нашият кон Фалк със сигурност щеше да започне да рие с крак, да мята глава и да ми създаде всевъзможни трудности, ала тъмнокафявият жребец на Азуан явно бе твърде добре възпитан, за да се държи така. Той само изсумтя и се дръпна леко веднъж, след което ми позволи да го изведа на площадката пред хижата.
— Спри.
Сърцето ми подскочи, когато видях Азуан там. Фигурата му се чернееше на фона на снега и макар ръцете му да бяха празни, все пак изглеждаше… въоръжен. Или опасен, във всеки случай.
— Знаеш, че разполагам само с едно оръжие — рече ми той. — Но ще го използвам, ако ме принудиш.
Искаше ми се да съм като Тано, за да мога просто да му кажа: „Ами направи го тогава“, — и да продължа да се боря. Но аз не смеех. Тъмнината, с която ме заплашваше Азуан, бе толкова ужасна. Тя те правеше напълно безпомощен, караше те да се чувстваш като мъртвец, макар и да си жив. Все едно са те погребали жив, това сравнение бе най-точно.
Той видя, че нямах намерение да му се противопоставям.
— Влез вътре — каза Азуан и измъкна поводите от ръцете ми. — Влез в хижата.
Сторих каквото ми каза.
Той остана на вратата на хижата. Наблюдаваше ме.
— Това е под нивото ти — рече той накрая. — Тези хора са под нивото ти. Не го ли разбираш? Те те водят със себе си към опасности и смърт, а аз не мога да те вардя ден и нощ. Надявах се постепенно сама да разбереш къде е истинското ти място. Ала ние за жалост не разполагаме с толкова време. Трябва да те освободим от оковите им на мига. Това е единственото решение.