Нико се смути.
— Аз бях… на друго място.
— Той се бе запътил към Дунарк, за да убие Дракан — рече Кармиан сурово и свали лъка. — Сам.
Главният стражар погледна Нико.
— Вярно ли е?
Нико вдигна рамене.
— Донякъде.
Главният стражар се огледа.
— Ти да не би съвсем да си си изгубил ума, момче? — рече той накрая, толкова тихо, че трябваше да стоиш съвсем наблизо, за да го чуеш.
— Това бе най-доброто решение, което успях да измисля — рече Нико уморено. — Не твърдя, че бе отличен план.
Главният стражар изглеждаше така, сякаш не можеше да се начуди на дързостта на Нико. Или пък го смяташе за глупост?
— Ако вярвахме, че бе възможно да го убием — продума той бавно, — да не мислиш, че вече отдавна нямаше да сме се опитали?
— Аз имах едно предимство — допълни Нико. — Независимо какво щеше да се случи, щях да се срещна очи в очи с него. Дракан никога не би позволил да ме убият, без сам да гледа. Планът ми бе… да съм въоръжен, без той да знае. Трябваше да изглежда, сякаш съм завързан, без да съм.
Главният стражар поклати бавно глава.
— Мила света Магдо — рече той много тихо. — Мила Света Магдо и всички нейни небесни сестри. Момче… да не би да мислиш, че пазачите на Дракан са пълни глупаци. Да не мислиш, че не следят за подобни неща? Да не би наистина да си вярвал, че този номер ще мине?
— Бях напълно наясно, че е рисковано…
— Рисковано! Та това е пълна лудост!
— Какво можех да сторя в противен случай? — рече Нико изведнъж много високо с изпълнен с отчаяние глас. — Имах ли друг избор? Ситуацията все повече и повече се влошаваше. До нас непрекъснато достигаха вести за нови загинали, а и знаехме… знаехме, че е въпрос на време, преди той да нападне Хьойландет. Какво друго можех да сторя? Да застана начело на опашката от хора, които войската му така или иначе щеше да убие като животни? Е, в такъв случай можех да го сторя и сам.
— Никодемус Рауенс. Нима не разбираш колко си ценен?
— Ценен? За кого, учителю? За какво? Не мога да водя война. Не мога да създам тактически план и да планирам как десният фланг ще бъде пометен при първото нападение, докато левият атакува Дракан отзад. Не мога да жертвам хората по този начин. Та аз дори не мога да се дуелирам добре!
— Не беше чак толкова зле. Просто не искаше.
— Не! Защото мразех това! Все още го мразя. Ала ако някой ще падне в тази война, то нека това да бъде Дракан, по дяволите. Или пък аз, така поне няма да ми се наложи да преживея всичко останало!
Главният стражар хвана Нико за ръката.
— Внимавай какво говориш, момче! Да не съм те чул да изричаш подобни думи, когато хората ти те слушат!
— Това не са моите хора — рече Нико, ала все пак сниши глас. — А твоите.
— Тук грешиш. Те не са дошли дотук заради мен, а защото искат Дракан да изчезне и на престола отново да се възкачи родът Рауенс. А ако ти не го желаеш, защо тогава стоиш пред мен?
Нико остана мълчалив известно време.
— Защото вече нямам друг избор — рече той. — Ако Дракан превземе Хьойландет, всичко е свършено. Никога няма да можем да се освободим от него.
Главният стражар кимна.
— Именно затова излязохме от скривалището си — каза той и махна с ръка към лагера. — Толкова голям лагер все ще бъде открит рано или късно. Ала отминаха дните, когато можехме да се съберем в някоя плевня.
Нико погледна към стрелците. Номер три отдясно изпращаше стрелите си толкова надалеч от целта, че за малко да ги забие в някоя от съседните мишени.
— Те не са готови — рече накрая Нико. — Колко от тях са се учели как да боравят с оръжие преди? Половината?
— Малко по-малко. Не, не са готови. Но, Никодемус, ние винаги ще сме малцинство, винаги ще сме зле въоръжени. Ако решим да чакаме, докато станем напълно готови, то най-добре веднага да се предадем. А и вече е време да пристъпим към действие. Не разбираш ли? Ти сам го каза. Ако превземе Хьойландет, няма да можем да се отървем от него, докато съм жив. Нищо, че това едва ли ще е още дълго.
Нико ритна в снега с единия си крак.
— Ами ако кажем, че изходът от тази война може и да не бъде предрешен с оръжия? — рече той. — Или във всеки случай — не само с оръжия.
— Какво имаш предвид?
— Поглеждал ли си Дина в очите в последно време?
Главният стражар ми хвърли един бърз поглед, като се опита да избегне моя.