Роза обаче…
Роза седеше до леглото ми и бе съвсем пребледняла.
— Ти си много болен, нали? — попита ме тя.
Да, така бе. Втрисаше ме през цялото време, въпреки че редом с леглото имаше голяма печка с въглища.
— Ще се оправя — рекох аз. — Само температурата да ми спадне.
— Да — промълви тя. След това внезапно, сякаш не можеше да мълчи повече, ми каза следното: — Знам, че винаги ти се карам.
Това пък какво означаваше?
— Ами… аз вече свикнах. Повече или по-малко.
Понякога тя бе доста хаплива и тогава хич не ми бе весело.
Тя кимна, сякаш бях казал нещо важно. Аз обаче не знаех какво. Веднъж Нико ми бе споменал за някакви големи книги, които ти помагат да учиш чужди езици. Книги, пълни с всички тези непознати думи. Иска ми се някой да можеше да напише подобна за езика на жените, защото през половината от времето аз нищо не им разбирах.
— Ти все още миришеш малко — рече тя. Ала едновременно с това хвана ръката ми.
Давин
Бяла смърт
Три дни по-късно Дракан стигна до Скайарк с войската и дракона си.
Войниците му бяха толкова много на брой, че изпълниха целия проход, от скала до скала. Ако се опиташе да атакува с всички тях едновременно, нямаше да успее. Мястото бе твърде недостатъчно.
Стоях на най-външния назъбен парапет на бойната кула и ги видях да приближават. Краката ми все още бяха леко отмалели и се бях позатруднил, докато изкача всичките стъпала. Това обаче по-скоро се дължеше на температурата, а не на глезена ми. Той вече бе много по-добре.
Те спряха, докато все още бяха надалеч. В този момент бяха като едно цяло, огромна змия от хора, чернееща се на фона на снега. Едно нещо обаче си личеше ясно дори и на такова голямо разстояние — дългото, светлосиво тяло на дракона.
— За кво му е това чудовище? — попита Астор Ская почти сам себе си. — Ква полза има от него? Тоя звер го е забавил поне два дни вече. Да не би да мисли, че шъ се уплашим и побегнем, като го видим? — той се изхрачи в снега в долния край на стената. — Това е само едно животно. Може и да е голямо животно, но все пак е животно.
Аз, разбира се, бях наясно с една от причините Дракан да довлачи със себе си жив дракон през целия път от Дунарк, но нямах никакво намерение да я споделям. А преди да падне нощта, Скайарк узна и втората причина.
Всичко започна с пратеника, който Дракан изпрати при портата. Той обаче не бе сам. Пред него вървеше малка войска от…
Много дребни войници?
Не. Въпреки че всичко долу, на земята, изглеждаше малко, когато човек гледаше от толкова високо, то нямаше никакво съмнение.
— Та това са деца! — възкликна стрелецът с лък, който стоеше до мен. — Деца с оръжия. Да не би да иска да се бием срещу тях?
— Не мойм — рече този от другата ми страна. — Не мойм да стреляме по деца.
— Той вероятно на това разчита — намесих се аз.
Така беше. Малките войници там долу носеха оръжие, макар и да не бяха на повече от единайсет-дванайсет години. Лъкове, арбалети, копия, които се извисяваха високо над главите им. Един възрастен войник със стабилен меч щеше да ги помете, както селянин сноп жито. Ако решеше, разбира се.
Вече бяха толкова близко, че можехме да видим лицата им. Повечето бяха момчета, ала имаше и момичета. Сериозното изражение на лицата им и късо подстриганите коси ми бяха неприятно познати. Те приличаха на децата от Дома на знанието. Бяха като техни копия.
— Как е успял да ги накара да дойдат тук? — попита съседът ми по място. — Те би трябвало да знаят, че нямат шанс срещу един възрастен войник.
Как ли? Добре знаех как. Дракан може и да не разполагаше със Зала на шепота, но не се съмнявах, че сред войската му имаше няколко учители. А когато отделя децата от майките и бащите им…
— А имат ли друг избор? — попитах го аз с горчивина. — Погледни ги. Могат ли да се противопоставят на възрастния, който им дава храна и дрехи и им нарежда какво да правят?
— Скайарк! — извика пратеникът отдолу. Познах в него един от рицарите на Дракан, наричаха го Ворис.
— Кво искаш? — провикна се на свой ред Астор Ская отгоре. — Връщай се обратно при господаря си и му предай, че не е добре дошъл в земите на Ская!
— Моят господар, графа на Дунарк, Суларк, Ейдин и Аркмейра, а вече и на Баур Лаклан, Ская! Вече дори и на Лаклан! Моят господар, графът на Ордена на дракона, ти изпраща следното послание. Той води един дракон със себе си.