— Ехо! Накъде сте тръгнали?
— Имаме малък подарък за Дракан и дракона му — отвърна Барутлията. — Но не казвайте на никого. Трябва да е изненада.
— За дракона? Момчета, вие изобщо не бива да се приближавате до това животно. Оня граф на Ордена на дракона със сигурност е оставил стражи, които да го пазят.
— Спокойно — отвърнах им аз. — Ще стоим надалеч.
Това си бе самата истина. А и трябваше да си едва ли не наполовина планинска коза, за да можеш оттук да се спуснеш надолу по скалите. Пък да се изкачиш обратно нагоре, би било направо невъзможно. Дори и в момента ни бе доста трудничко да се катерим напречно по скалната стена. Тук-таме имаше пътеки, където можехме да вървим изправени, стига да внимавахме, ала на други места ни се налагаше да се вкопчваме здраво в камъка с ръце и крака. За щастие Барутлията бе прибрал малкия ни подарък за дракона в раница, която се редувахме да носим. Ала и така хич не ни бе лесно. Аз обаче не можех да спра да се усмихвам.
— На какво се смееш? — попита Барутлията по някое време. — Не е кой знае колко весело.
— Така ли мислиш? Не ти ли се иска поне малко… да видиш изражението на дракона, когато се чуе трясъкът?
Барутлията се разсмя от сърце.
— Да — рече ми той. — Иска ми се. Ала ти обикновено… си толкова сериозен.
— Не и тази вечер.
— Не, виждам.
След това ние продължихме напред през снега, покрити с белите чаршафи, за да не ни видят пазачите на Дракан отдолу. Не бях сигурен дали биха могли да ни уцелят с арбалет от това разстояние, но нямаше смисъл да ги изкушаваме да опитат.
Студът хапеше ръцете и краката ни, а дъхът ни веднага се превръщаше в бяла пелена. Отвътре обаче ми бе топло и хубаво. Радвах се да съм с Барутлията сега, насред планинския склон посред нощ или по-точно по мръкване, и да знам, че тишината скоро щеше да бъде нарушена от страшен гръм. Чувствах се почти… като през онази нощ, когато яздех редом с рицарите от Ордена на дракона и ми се струваше, че всеки миг щях да полетя.
Това не бе приятен спомен, но…
Но сега нещата бяха съвсем различни. Не бяхме тръгнали да палим сламени покриви. Не ми се искаше да викам „Смърт за враговете на дракона“. Даже напротив. Щеше ми се да изкрещя „Смърт за дракона“.
— Скоро ли ще стигнем? — попитах аз.
Барутлията измери разстоянието с поглед.
— Кажи-речи, поне така мисля. Учителят Маунус каза… — той се огледа наоколо и посочи с ръка. — Там. При онази издатина на скалата, която малко прилича на заек.
Вдигнах очи. Според мен тя изобщо не приличаше на заек, но нямаше съмнение, че Барутлията имаше точно нея предвид.
Погледнах надолу към пропастта. Драконът лежеше между огньовете, почти под нас. Около него имаше пазачи — може би дори рицари. Все пак можеше да се надяваме.
— Ето — рече Барутлията. — Подръж за малко.
Той ми подаде раницата и аз инстинктивно я поех с болната си ръка, която в момента не ме болеше. Тя обаче все още бе твърде слаба, а кожените ремъци на раницата бяха омазнени и хлъзгави от потта на Барутлията, и аз ги изпуснах.
— Не!
Барутлията така извика, сякаш в раницата имаше пеленаче. Тя обаче не се изтърколи много далеч. Бе застанала малко по-надолу в снега върху една издатина…
— Ще отида да я взема — рекох аз.
— Не — възрази Барутлията. — Ти не си…
Аз обаче не дочаках да го изслушам. Скокнах напред и нагоре, спуснах се надолу… и се приземих точно до раницата.
— Давин!
Барутлията ме гледаше от ръба. Бе съвсем пребледнял.
— Да не си се побъркал! — сопна ми се той. — Какво щеше да стане, ако не бе уцелил къде да скочиш?
Аз му се изсмях.
— Да, ама уцелих.
— Подай ми раницата.
Протегнах я към него, но не можех да го стигна.
— Нищо — рекох му аз. — Ще си я сложа на гърба.
— Добре — отвърна ми Барутлията сухо. — Как обаче смяташ да се изкачиш обратно?
— Не би ли могъл да спуснеш ризата си през ръба на скалата? Само спокойно. Няма да ме теглиш. Просто ми трябва нещо, за което да се хвана.
Той опита, ала ризата би прекалено къса.
— Ами пробвай с панталоните тогава, по дяволите!
— Давин, ако си мислиш, че ще стоя по гол задник само защото ти…
— Барутлия, направи го. Трябва да видим сметката на дракона, нали?
Той въздъхна. Ала накрая спусна и панталоните си, и белия чаршаф.