Ветеран от Виетнамската война, Морска пехота на САЩ
Сигурно ще ви прозвучи много странно, обаче по време на битка се поражда една особена любов към човека до теб — ти зависиш от него за най-важното нещо, с което разполагаш — своя живот, и ако той те изостави, или ще те ранят, или направо ще те убият. Ако ти допуснеш някаква грешка, същите тези неща ще сполетят и него. Затова доверието трябва да бъде непоклатимо. Бих казал, че подобна връзка е изключително силна — по-силна от повечето други връзки, с изключение на тази между родител и дете. Тази връзка е много по-силна от връзката между съпруг и съпруга — животът ти е в ръцете на човека до теб, и ти му доверяваш най-ценното нещо, което имаш. Със сигурност ще установите, че повечето хора, които търсят афродизиака на битката или както там искате го наречете, са на предните линии, защото са приятели — същите тези хора са рамо до рамо, един до друг, война след война.
Капитан Джон Ърли, бивш офицер от американската армия във Виетнам, бивш наемник в Родезия
Джон Ърли е интелигентен и чувствителен мъж, който се превръща във военно хили („Аз съм едно огромно терминологично противоречие — защо е така, не мога да обясня.“) И като такъв е огромна рядкост. За повечето войници доверието и интимността, които се пораждат в малкото войсково подразделение по време на битка, въобще не са в състояние да компенсират страха и отвращението. Но по време на бой именно самопожертвователната идентификация на войника с останалите хора в неговата бойна единица е онзи фактор, който кара армиите да изпълняват своите задачи. Ала основите на тази безкористност трябва да бъдат положени още в мирно време. „Битката е социално изкуство, базиращо се на колективна дейност, сътрудничество и взаимопомощ — отбелязва един израелски войник. — Това пълно опиране на другите е интегрална част от усилието да се изправиш достойно срещу врага, независимо от рисковете, и именно то се оказва решаващо за готовността на мъжете да рискуват живота си по време на атака… Накратко казано, пред лицето на смъртта рядко може да се появи братско чувство, ако то не е съществувало още в мирно време.“20
Начините, по които армиите създават това братство чувство още в мирно време, са залегнали в основното обучение на всеки войник. Те представляват апотеоз на психологическа манипулация от най-висш порядък, която е толкова последователна в своята успеваемост и толкова универсална, че често пропускаме нейната забележителност. В държавите, където армиите са принудени да набират своите новобранци в края на пубертета — независимо дали като доброволна или като задължителна военна служба, изтръгвайки ги от едно цивилно обкръжение, което въобще не споделя военните ценности, основното обучение включва кратко, но изключително интензивно индоктриниране. Основната цел на това индоктриниране е не толкова да даде на новобранците военни умения, а по-скоро да промени техните основни житейски ценности и пристрастия. „Вероятно спокойно можем да кажем, че в известна степен ние им промиваме мозъците — признава един инструктор по строева и физическа подготовка от американската морска пехота. — Но иначе те са добри хора.“
Продължителността и интензитетът на основното обучение зависят в огромна степен от вида на обществото, от което произлизат новобранците, както и от вида военна организация, към която се зачисляват. Безспорно е много по-лесно да обучиш мъже, израснали в общество с военна нагласа, отколкото произлизащи от среди, чиито доминантни ценности са цивилни и търговски. Много по-лесно е също така да боравиш с доброволци, отколкото с вечно хленчещи наборници. Трябва да признаем все пак, че наборниците не винаги влизат неохотно в армията — в редица държави тя е изключително популярна по икономически причини.
В зараждаща се модерна Европа например военната служба е била по правило крайно непопулярна сред огромните маси от населението. Поради тази причина преобладаващата част от войниците били набирани от най-бедните и най-отчаяни групи социални съсловия. През XIX век тази ситуация внезапно се променя и зачислението в армията, както и задължителната военна служба се сдобиват с нарастваща популярност. Причината за този неочакван бум се крие отчасти и в ожесточения национализъм, характеризиращ деветнадесетото столетие, но не тя е единствената.