„Гъвкавото реагиране“ всъщност не обещава, че НАТО няма да използва ядрени оръжия още от самото начало на войната — точно поради тази причина тя е целенасочено неясна по този въпрос, а и самото командване на НАТО неизменно изтъква, че то ще нанесе първия ядрен удар — но всички войници възнамеряват да останат „конвенционални“ или поне дотогава, докато е възможно. Борба като през Втората световна война за тях е далеч за предпочитане пред участие в истинска Трета световна война. Проблемът, който никой не може да разреши обаче, е, че рано или късно една от страните задължително ще започне да губи — и на този етап е много вероятно да влязат в действие ядрените оръжия. Ще ги изстреля или губещата страна, за да даде знак, че няма да приеме поражението, или пък победителите ще усетят тези намерения и ще решат да действат превантивно. Но дори и в такъв случай те се надяват да спечелят още малко време пред Армагедон, като ограничат ескалацията и се задоволят само с „полеви“ ядрени оръжия.
Приблизително шест хиляди от общо двадесет и петте хиляди ядрени оръжия от арсенала на САЩ в средата на 80-те са били сравнително слаби съоръжения, складирани в Западна Европа. (Съветският съюз е съхранявал малко по-малък брой тактически ядрени бойни глави в Източна Европа.) В случай, че НАТО първо реши да ескалира бойните действия, то Върховното командване на Обединените сили в Европа вероятно би поискало политическо разрешение от НАТО и Белия дом за изстрелване на един или повече „пакета“ ядрени оръжия с цел използване в определени райони от фронта, където поражението е предстоящо или вече се е случило. По спецификациите, зададени от Полевия наръчник на Армията на САЩ F 100–5, типичният пакет съдържа две атомни сухопътни мини, тридесет бойни глави W48 (плутониев заряд, полезен товар под 1 килотон) и бойни глави W33 (обогатен уран, с променлив полезен товар до 10 ки-лотона) за 155-милиметрови (8-инчови) артилерийски снаряди, десет ракети земя-земя „Ланс“ и „Пършинг“ за дълбочинни ядрени удари, и пет въздушни бомби Б-43 (полезен товар: между 500 и 1000 килотона). Скромно начало наистина — четиридесет и седем ядрени детонации в близост до Фулда Гап, с полезно тегло, не повече от 3000 килотона общо.
За сравнение, бомбата, пусната над Хирошима, е била по-малко от 20 килотона. Става ясно, че една ограничена или „театрална“ ядрена война на Централния фронт не само би унищожила по-голямата част от армиите, участнички в нея, а би причинила и смъртта на десетки милиони цивилни в Централна Европа, при това само за броени дни. Дори това ниво на ескалация на бойните действия се е възприемало принципно като последна възможност за размисъл и отказ, преди противниците да се решат да прибягнат до „стратегическите“ си ядрени оръжия и до опустошение на цялото Северно полукълбо.
Нито един здравомислещ лидер от двете страни би планирал и извършил нарочна атака срещу противоположната на своята страна на Европа. Повече от ясно е, че е нямало да спечели нищо, а е щял да загуби прекалено много. Въпреки всичко това присъствието на огромни конвенционални сили от двете страни на границата и тяхната естествена склонност да тренират войната, която се надяват да избегнат, в главите на войниците и политиците и от двете страни успяват да създадат впечатлението, че някоя от двете страни може и да предприеме нападение, ако е убедена, че ще й се размине.
Въпрос: Всички наши военни маневри в Централна Европа изхождат от идеята, че Съветският съюз ще ни нападне. Дали и в съветските войски тренират за ситуации, в които войските на НА ТО нападат първи?
Отговор: Точно това правят. Техните сценарии, напълно еквивалентни на нашите, задължително започват с офанзива на НА ТО, а после, след около двадесет и четири часа, те някак си обръщат нещата и се заелшт да контраатакуват по Рейн.
Адмирал Робърт фолс, председател на Военния комитет на НАТО,
1980–1983 г.
Забележителна интерлюдия наистина. В продължение на повече от четири десетилетия — период, покриващ целия трудов стаж на поколение военни, неуморно продължават опитите за превръщането на Централна Европа в ловно поле, където великите сили се надяват да спасят един изчезващ вид — конвенционалната война. Проблемът е, че разграничителната линия, която се опитват да прокарат между конвенционалната и ядрената война, в крайна сметка се оказва изкуствена, и освен това твърде неубедителна. Ако едната страна започнела да взема надмощие в евентуалната конвенционална война, другата автоматично щяла да прибегне към своите ядрени оръжия, а патовата ситуация също би допринесла за силен натиск по посока ескалация на бойните действия. И така, независимо дали някой печелел, губел или започнел да буксува, конвенционалната война в Европа вероятно накрая би довела до ядрена, при това за не повече от две седмици.