Историята на модерната военна институция може да бъде описана като борба между, от една страна, героични лидери, които въплъщават традиционализма и славата, и от друга — военни „мениджъри“… Военните мениджъри напълно съзнават, че управляват бойни организации, но главната им грижа са най-рационалните и икономични начини за печелене на войните или за избягването им… Героичните водачи упорито отричат да са противници на технологията, но за тях героичните традиции на битката, които могат да бъдат съхранени единствено посредством военната чест, военната традиция и военния начин на живот, са от съдбоносно значение.
Морис Яновиц, „Професионалният войник“229
Традиционната войнишка гледна точка е, че битката не е статистическа операция и че не може да бъде спечелена посредством мениджърски подход. Офицерите от край време се възприемат като воини, а не като администратори, въпреки че по принцип притежават по малко и от двете характеристики. Да приемат факта, че технологията е по-важна от човешката воля, би означавало да обезсмислят собствените си усилия, а вероятно дори и собствената си смърт. Поради тази причина всички офицери във всички армии по принцип се съпротивляват яростно на подобна идея. В наши дни обаче армиите съдържат и множество офицери, чийто уклон е по-скоро мениджърски, отколкото „героичен“, а изкушението да повярват, че всички човешки фактори по време на боя могат да бъдат сведени до прости уравнения е изключително силно. Ако това е вярно, на-земният бой спокойно може да се превърне в предсказуема наука, като остави завинаги зад себе си спецификата си на мистично изкуство, в което шансовете на добрия командир за успех са приблизително същите, каквито са и тези на добрия играч на покер да загуби или да спечели при едно раздаване (при това, поради същия тип причини).
Но в мирно време технологичните и логистични елементи на военното дело, по принцип най-податливите на процеса на планиране, имат тенденцията да се сдобиват с необичайна доза внимание. Този факт е накарал редица въоръжени сили — и в най-голяма степен Съединените щати, най-технологичното общество в наши дни — да издигне до неподозирани висоти ролята на мениджъра и на плановика далеч над тази на командира на бойното поле, чиято стойност би могла да бъде оценена едва след началото на бойните действия. В резултат на този подход компетентните администратори и умелите технократи получават както по-големи средства, така и по-бързо повишение в йерархията. Безспорно съществува нещо като национален стил на армиите, чиито членове, в крайна сметка, споделят повечето от базисните ценности и предразсъдъци на цивилното общество, от което произлизат. А в конкретния случай с армията на Съединените щати мениджърите като че ли определено побеждават, при това все по-настъпателно.
Технологията, която е на разположение на въоръжените сили на САЩ днес и която в момента се разработва, наистина може да революционизира начина, по който провеждаме нашите военни операции. Тази технология ни предоставя възможността да обхванем бойно поле с размерите на Ирак или Корея — област, простираща се на около триста и петдесет километра от едната страна — с безпрецедентна достоверност, изчерпателност и точност във времето, през деня или през нощта, при всякакви климатични условия, във всеки миг.
Адмирал Уилям Оуенс, бивш зам.-председател на Комитета на Началник-щабовете, САЩ230
Технологичната арогантност, която е заразила мнозина в американския военно-промишлен комплекс, роди и спекулации относно „революцията във военното дело“. След лесната победа над Ирак през 2003 година тези спекулации се превърнаха в абсолютна убеденост. Самото високомерие обаче има два основни източника. Единият е така наречената „информационна революция“ — комбинация от сложни сензори и обработка на данните в реално време, която дава основание на някои военни идеолози да си въобразяват, че „мъглата на войната“ най-сетне може да бъде разпръсната, а „военните търкания“ — елиминирани. Другият източник се крие в новата генерация управляеми ракети, при които всеки удар е попадение, и които безспорно позволяват на командирите да действат съобразно получената информация автоматично и със сигурна ефективност, както и да са спокойни, че няма да изложат подчинените си на сериозни опасности. Всичко това дава криле на илюзията, че бойните операции могат да бъдат сведени до мениджърски управляем процес, проведен въз основа на рационални изчисления и с предсказуеми резултати, при който най-добрата технология винаги печели.
230
Admiral William A. Owens with Ed Offley, Lifting the Fog of W;.r (New York: Farrar, Straus and Giroux, 2000), 4.