Строевата и физическа подготовка не цели да обучи хората на кой знае какви умения. Главната й цел е да ги промени така, че после да могат да правят неща, за които доскоро не са и сънували. Тя действа чрез прилагане на огромен физически и психологически натиск върху мъже, изолирани напълно от нормалното си цивилно обкръжение и поставени в такова, където им е позволено да мислят и да действат само по начина, по който армията изисква от тях. Ключовата дума, чрез която хората, управляващи тази машина, описват процеса, е мотивация.
Аз мога да мотивирам новобранец до такава степен, че на третата фаза, ако му кажа да скочи от третата палуба, той ще скочи. Както вече споделих, аудиторията ми е доста впечатлителна и поддаваща се на обработка, така че няма никакъв проблем да я обуча. Мога да накарам всеки от хората си да направи всичко, което искам от него… Добри деца са момчетата и са се заели с правилното нещо. Отвреме навреме ни се случват и лоши хлапета, но нали знаете — имаме си начини да отсеем плевелите. Мотивацията — това е главното. Основната военна подготовка е в състояние да мотивира всички да правят всичко, което командирът пожелае.
Инструктор по строева и физическа подготовка от Морската пехота на САЩ, остров Парис
Първите три дена от престоя на зелените новобранци на остров Парис са всъщност относително лесни, въпреки че непрекъснато ги бутат насам-натам и им крещят. През това време им изготвят документите, слагат им ваксини, раздават им униформи и ги научават на основните строеви заповеди, които ще дадат възможност на младите американци (иначе напълно непривикнали към този аспект от живота) да вършат всичко едновременно в големи групи. Но най-важното от нещата, случващи се по време на това „форматиране“, е предаването на личните дрехи, на косата — все физически доказателства за индивидуалността и самоличността им.
За период от само седемдесет и два часа, през които почти не им се разрешава сън, новобранците изоставят предишния си живот в серия скоростни ритуали (като например избръсването гола глава). Те са доста наясно със символичното значение на тези ритуали, макар да са целенасочено лишени както от достатъчно време за размисъл, така и дори от намек, че биха могли да обърнат гръб на избраното от тях поприще. Мъжете, които отговарят за тях пък знаят колко е нестабилно въжето, по което вървят, защото на този етап новобранците са все още току-що изловени цивилни, които не са се подчинили съзнателно и доброволно на дисциплината на армията.
Форматиращ ден номер едно обикновено доста ме изнервя. Пред теб се разстила съвсем нова тълпа новобранци, някъде шестдесет-седемдесет на брой, които не знаят абсолютно нищо. И човек няма никаква представа каква ответна реакция ще предизвика, когато ги постави на необходимия стрес. Ето това ме притеснява най-много. Няма да ви лъжа — случват се какви ли не неща. Всичко може да стане. Някой новобранец може да реши, че тази работа не е за него, и да те нападне. Или нещо още по-лошо. В ситуации като тази трябва да се решава на момента и точно това ме тревожи.
Инструктор по строева и физическа подготовка
Подобни неща всъщност се случват доста рядко. Оживената суматоха през първите три дена има за цел да не оставя на новобранеца никакво време, през което би му хрумнало да се съпротивлява на ставащото с него. И така, новобранците са приети в системата и се появяват в редиците й, лишени от цивилните си дрехи, лишени от собствената си коса и най-вече — лишени и от малкото увереност в идентичността си, с която вероятно са успели да се заредят през краткия си, осемнадесетгодишен живот, преди желанието да придобият самоличността на морски пехотинци да ги е завладяло.
Първата фаза от всеки един процес по покръстване е пълното унищожение на предишните убеждения и ценности на индивида, последвано от свеждането му до положение на безпомощност и нужда. Три дни не са в състояние да заличат наслояваното в продължение на осемнадесет години — мислите и основните черти на характера не могат да се изтрият така лесно, — ала новобранците вече са научили, че единственото приемливо поведение в тази среда е да потискаш всяка по-необичайна своя мисъл и да се опитваш да имитираш характера, който морската пехота изисква. Не че момчетата изпитват особена неохота да го правят — като цяло, те искат да бъдат пехотинци. От мига, в който пристигнат на остров Парис, неясното усещане, предавано генетично от хиляди поколения мъже преди тях, че, за да си мъжествен, трябва да бъдеш воин, се превръща в категоричен, непрекъснато проповядван канон: да бъдеш мъж означава да бъдеш морски пехотинец.