Средството, което действително би могло да събори дадено правителство (като изключим военния преврат, който е твърде неправдоподобен начин за идване на власт на ислямистите), е излизането на милиони хора по улиците. Едва в подобен случай би могла да се случи истинска революция — било то по старомодния, насилствен начин, или пък по по-модерния стил на не-насилието. Но първото и най-важно условие за постигане на тази цел е да изкараш милионите на улицата — а за ислямистите никой не би го направил. Хората просто не харесват ислямистите, а и не им вярват достатъчно, за да рискуват живота си и да ги доведат на власт. В резултат на този развой на събитията в няколко арабски държави съществува патова ситуация между ислямистите и правителствата, а преобладаващата част от народа стои далече от борбата между тях и му се иска проклятието да се стовари и върху едните, и върху другите. Когато в началото на 90-те Осама бин Ладен създава Ал Кайда в Афганистан, страната вече е достигнала до въпросната мъртва точка.
Още от самото си основаване, Ал Кайда си поставя за цел да не атакува арабски правителства — това тя оставя на останалите ислямистки фракции и движения, а да тръгне право срещу Запада. Същевременно сме длъжни да приемем, че войнства-щите елементи в Ал Кайда не са забравили, че истинската им
цел си остава предизвикването на революции в арабските и останалите мюсюлмански страни, които ще доведат на власт ислямистите и ще завършат първата фаза на великия ислямски проект, след което ще се заемат с връщането на своите хора в правия път и правата вяра. Как обаче преките нападения над Запада биха спомогнали за пораждането на революции в собствените им държави? Как ще успеят да изкарат тълпите на улицата?
Терористите никога не издават стратегията си, но почти сигурно е, че отново става въпрос за politique du pire, този път обаче в международен контекст. Само изключително невежа персона би повярвала, че терористичната атака над Съединените щати, която причини смъртта на три хиляди души, ще накара правителството на САЩ да се изтегли от мюсюлманския свят и да изостави всички свои клиенти, т.е. правителства, там. А Бин Ладен и неговите сподвижници засега не са дали знак да са нито невежи, нито глупави. Всеки разумен човек би предположил, че реакцията на правителството на САЩ би се състояла в по-голяма или по-малка по мащаби офанзива в мюсюлманския свят, предназначена да изтръгне корените на тероризма, както и че американците няма да подбират особено кого ще унищожат в този процес. Съществува доста голям шанс действията на Америка да отчуждят от нея повечето мюсюлмани и да ги вкарат право в ръцете на техните местни ислямистки организации, особено в арабските държави, в резултат на което народът най-сетне да въстане срещу своите прозападно ориентирани правителства и да доведе на власт исляма.
Битката ще бъде голяма и ние ще победим врага. Боят трябва да се води единствено в името Господне, а не в името на някакви националистически идеологии, или пък за налагане победата на невежите правителства, които ръководят всички арабски държави, включително Ирак.
Осама бин Ладен, в навечерието на инвазията на САЩ в Ирак247
Ако стратегическата цел на атаките на Ал Кайда срещу Вашингтон и Ню Йорк на 11 септември е била да подмами
Съединените щати да нахлуят незаконно в една или повече мюсюлмански държави, то сме принудени да признаем, че Осама бин Ладен е получил относително добра възвращаемост на своите инвестиции — само след двадесет месеца Съединените американски щати нахлуват и окупират две мюсюлмански държави с общо население от петдесет милиона души. Картините, придружаващи инвазията, причиняват огромно унижение и тревоги сред мюсюлманския свят, особено в арабската му част, а неизбежната бруталност и грешки на последвалата военна окупация на Афганистан и Ирак предоставя постоянен поток от образи в същия стил. Гневът от действията на американците, безсъмнено вкарва множество мюсюлмани в ръцете на исля-мистките революционни организации, но до момента на писането на тези редове стратегията на последните не е успяла да предизвика каквито и да било революции, които да докарат ислямистите на власт в която и да било мюсюлманска страна.