Следващите две или три поколения ще станат свидетели на пълното проникване в системата на всичко, което сме сторили през последните две столетия — и последиците от това няма да бъдат никак незначителни. Става въпрос за шесторното увеличение броя на населението на планетата и паралелната й индустриализация. Средностатистическото човешко същество от началото на XXI век има най-малко петорно по-силно влияние върху околната среда, отколкото неговия предшественик от 1800 година. Тук се включва интензивното използване на земята за производството на храна, увеличената консумация на вода за домакински и индустриални цели, нарасналата консумация на сурови материали и нарасналото производство на боклук и отпадъци. (В тези усреднени данни е включен и далеч послабият отпечатък върху околната среда на бедните по света.) И така, шест пъти увеличение на населението, умножено по пет пъти увеличение на въздействието върху околната среда, дава общ човешки натиск върху природата, който е тридесет пъти по-голям, отколкото е бил само преди двеста години.
Този факт безсъмнено ще има глобални последици и въпреки че не сме в състояние да предскажем точно в какво ще се изразят и как ще се проявят, в едно можем да бъдем сигурни — повечето от тях ще бъдат крайно неприятни. Глобални климатични промени; влошаване на риболовните райони; недостиг на питейна вода в повечето региони; пълно обезлесяване и ерозия на плодородния почвен слой; десет хиляди пъти повече нови химични и биохимични субстанции, изхвърляни в околната среда на природата, предимно с неясни последици; мегаполи-си, затъващи в стари и нови форми на замърсяване и пораждащи нови болести… Списъкът е безкраен, и колкото и да спорим за подробности около всички тези явления, повече от ясно е, че се задават големи регионални териториални катастрофи и сривове в системата. Някои от тях ще бъдат с тежки политически последици, включително и много висок потенциал за конфликти.
Паралелно с това през следващите двадесет-тридесет години международната система трябва да се подготви за появата на нови велики сили и относителния упадък на някои от съществуващите. Според дългосрочната икономическа прогноза, направена от инвестиционните банкери в „Голдман Сакс“ в края на 2003 година, към 2040 година Китай ще бъде най-голямата икономическа сила в света, следван плътно от Съединените щати (които може би ще продължават да му бъдат равни в технологичните открития), и на не много голямо разстояние зад тях — от Индия. Втората група сили, доста по-назад от тези трите, ще бъдат Бразилия, Русия и Япония. Опашката ще завършват петте големи индустриални икономики на Запада — Великобритания, Германия, франция, Канада и Италия.250 И въпреки че изследването на „Голдман Сакс“ не говори по този въпрос, ясно е, че още на този етап вече ще има и нови кандидати за раздаване на силните карти. Към 2040 година Мексико, Южна Африка, Пакистан и Индонезия вероятно ще имат същия размер БВП като петте по-слаби западни сили, както и вероятно Корея (особено ако дотогава отново се обедини). Може би същото се отнася и за Турция и Тайланд.
Тези предстоящи промени в международната система са на практика предначертани. Една или две от държавите може и да не оправдае очакванията към нея, а и подробностите по подбора на точния момент са дискусионни — само един пристъп на политическа лудост от рода на Големия скок или Културната революция би струвала на Китай забавяне поне от десет години, което би отложило стигането й до върха чак до 2050 година; или пък скоростното разпространение на СПИН в Индия би могло да намали с няколко процента темпа на икономическия й растеж. Но дори и подобни катаклизми могат само да забавят процеса на трансформация, а не да го променят или завинаги да го спрат. Онова, което гарантира на Китай и Индия ръст на икономическия растеж, двойно по-висок от този на Съединените щати в предстоящите години, не са нито политическата система, нито икономическата стратегия, а наличността на голямо количество евтина и лесно обучаема работна ръка, плюс факта, че средните нива на икономическата йерархия — хората с годишен доход между 1000 и 5000 долара на глава от населението — могат да бъдат разместени без необходимост от социална промяна. На Китай и Индия буквално им е гарантирано да се превърнат съответно в първата и третата икономическа сила в света през следващото поколение.