Все пак нещата не се развиха чак толкова зле, колкото можете. Южна Африка наистина създаде пет-шест ядрени оръжия, но след края на апартейда през 1994 година ги разглоби и закри цялата си програма. След сгромолясването на правителствата на генералите и Бразилия, и Аржентина сложиха край на своите ядрени програми, още преди да бяха създали истинска бомба. След първоначалното връщане назад, причинено от израелските бомбардировки над ядрения реактор „Озирак“, в края на 80-те Ирак постигна значителен напредък в ядреното въоръжаване, но след поражението му по време на Войната в залива инспекторите от Обединените нации сложиха край на ядрената му програма. Американските инспектори, които, след инвазията на САЩ в Ирак през 2003 година търсеха доказателства за възраждане на ядрената му програма, за да оправдаят присъствието си там, така и не откриха нищо.
Но правителството на Северна Корея, вярно или не, твърди, че е създало ядрени оръжия, отчасти, за да възпре евентуална американска атака срещу страната си, и отчасти с надеждата да получи приличен подкуп за тяхното унищожение. Иран почти със сигурност разполага с тайна програма за разработката на ядрени оръжия. Израел счита Иран за своя най-опасен останал противник, а и почти всяко иранско правителство би се стремило към спешно създаване на ядрени оръжия, за да притежава средство за възпиране на Израел, който пък има възможността да извърши първия ядрен удар срещу Иран, засега напълно безнаказано. През 1998 година Индия и Пакистан открито обявиха своите изпитания на ядрени оръжия и в момента се намират в ядрена конфронтация в стила на 50-те, от типа „ако не ги използваш, ще ги загубиш“, която, от индийска гледна точка, е особено неприятна. Преди да въвлече Пакистан в ядрена надпревара, предимствата, която имаше Индия със своето седем пъти по-многобройно население и много по-голяма индустриална база, й гарантираха победа при всяка една конвенционална война със съседната й страна. Но ядрените оръжия са по принцип велико средство за баланс. В момента Индия и Пакистан са еднакво уязвими на ядрени удари.
Взето най-общо, увеличаването на броя на ядрените оръжия по света за последните четиридесет години не е чак толкова голямо. Само за още две държави се знае със сигурност, че разполагат с ядрени оръжия, което прави общо осем плюс две вероятни. Но с приближаването на броя на тези държави до двуцифрено число нараства и вероятността някоя от тях рано или късно да използва тези свои оръжия, особено като се има предвид, че страните, които се стремят да ги придобият, са преди всичко онези, които очакват военна конфронтация с някоя друга. Идентична, ако не и по-голяма опасност обаче представлява постоянният натиск на военно-промишления комплекс на Съединените щати за създаването на по-малки и по-лесно „приложими“ ядрени оръжия — за цели, толкова очевидно маргинални за която и да е сериозна стратегия (например за проникване дълбоко в земята с цел унищожение на укрепените бункери), че просто става невъзможно да не се забележи отявленият кариеризъм на участниците в тези проекти. Но сдобилите се наскоро с ядрени оръжия съседи или една-единствена свръхсила, открито обсъждаща използването на ядрения си арсенал срещу държави, които не разполагат с такъв, представляват мощни стимули и за други държави за създаване на собствени ядрени програми.
„Огнената дига“ срещу напора на ядрените оръжия, която започнахме да издигаме след Хирошима и Нагасаки, успя да издържи вече половин век, и именно тя създава сериозни настроения сред притежаващите тези оръжия срещу тяхното използване. Трудно е да се предскаже какво би станало, ако някой се опита да прехвърли тази огнена дига, но далеч за предпочитане е никога да не разбираме.