Всичко това в никакъв случай не означава, разбира се, че на всяка цена ще се променим или че няма начин да не оцелеем. Вселената не дава гаранции на никого и за нищо. Промяната обаче със сигурност е възможна — при условие, че проумеем природата на институцията, която се опитваме да променим, и сме напълно готови да приемем последиците от тази промяна.
Първа глава
ПРИРОДАТА НА ЗВЯРА
Ако продължат да ни дразнят сериозно с тези бомбардировки над Лондон и започнат да сипят още по-мощни далекобойни ракети с унищожителен ефект над останалите ни важни центрове, вероятно ще се наложи да ви помоля да подкрепите моята идея за използването на бойни отровни вещества. Ще използваме такива количества от тях за градовете в областта Рур, а и в цяла Германия, че после по-голямата част от населението ще може да преживява единствено посредством постоянни медицински грижи.
Дъждът от искри изсипваше върху улицата късове с големина на монета от пет марки. Опитах се да тичам срещу вятъра, но успях да стигна само до ъгъла на Зорбенщрасе. Не можехме да пресечем Айфещрасе, защото асфалтът се бе разтопил. Там имаше много хора — някои вече умрели, други все още живи, но затънали в асфалта. Очевидно бяха се втурнали да пресичат асфалтираната улица, без да помислят. Първо са им залепнали краката, после са се подпрели с ръце, за да се опитат да се измъкнат. И сега те седяха на четири крака във вече стягащия се асфалт, и пищяха.
Изводът се налага от само себе си и на човечеството става все по-трудно да си затваря очите пред него — наближава краят на военната игра, затова, ако държим да оцелеем, ще се наложи да променим правилата на тази игра. А началото на края е положено много преди настъплението на ядрените оръжия. Кратката и изключително едностранчива кампания на добре въоръжените Западни държави срещу нефункционалните автокрации на Третия свят покосява живота на десетки хиляди, геноцидните етнически конфликти на крехките постколониал-ни държави са истински трагедии, макар и локални, ала само през последните две години от Втората световна война всеки месец са загивали милиони. И ако днес великите сили решат да влязат във война една с друга, възползвайки се от целия си боен арсенал, то отново ще загиват милиони, но този път на всяка минута. Понастоящем никоя от тях няма подобни намерения. Но докато старите структури съществуват, Голямата война никога няма да умре. Тя просто е излязла в почивка.
Именно технологията опосредства методите, с които ръководим нашия свят, но най-лесната и преди всичко фатална грешка, която бихме могли да допуснем, е да прехвърлим цялата вина за настоящата си дилема върху военните технологии. Напалмът, нервно-паралитичният газ и ядрените оръжия не са ни подхвърлени в от някакъв зложелателен бог — ние сами сме вложили огромно количество изобретателност и умения в тяхното измисляне и производство, при това поради една-единствена причина: да ги използваме на бойното поле.
Много хора знаят, че в Хирошима са загинали седемдесет хиляди души, но само малцина са наясно, че в Токио са умрели двеста двадесет и пет хиляди, при това в резултат само на две бомбардировки с конвенционални бомби. Преди много години аз бях пилот на бомбардировач. Пусках бомби над Хамбург. Когато накрая се запали и въздухът, там загинаха седемдесет хиляди човека. Близо осемдесет хиляди пък умряха в Дрезден. И ако продължим със статистиката, трябва да знаете, че в Иво Джима загинаха сто двадесет и три хиляди… Следователно проблемът е в самата война като такава, а не точно в ядрената война.
Минувач по улиците на Вашингтон, САЩ
По своята същност войникът не се е променил. Независимо дали стреля с бойна прашка от Адриановия вал или се намира в съвременен танк, той си е все същият — войник.
Генерал сър Джон Хакет