Карл Сейгън252
Природата не се ръководи от принципи. Тя не ни предоставя никакви основания да считаме, че човешкият живот трябва да бъде уважаван — както човешкия, така и този на който и да било друг животински или растителен вид. Вижте само какво се е случило с амонитите и птеродактилите!
Виктор Юго
Ако законите на физиката бяха такива, че да не позволяват разпада на атомното ядро, пак нищо не ни гарантира, че нямаше да се озовем пред настоящата дилема. Вместо ядрените оръжия, щяхме да измислим някакви други оръжия за масово унищожение, вероятно някакви вариации на химичните или биологичните, и отново щяхме да се озовем пред същия проблем. Вярно е, че тогава може би нямаше да сме изправени пред непрогледната пропаст на ядрената зима, но мащабите на унищожението, които могат да бъдат постигнати чрез оръжията, надали щяха да бъдат много по-различни. Коренът на проблема за войната безсъмнено е политически, ала модерните научни оръжейни разработки я трансформираха от относително поносимо бедствие в потенциално пределна за света криза. А науката и техниката продължават да се развиват с такава скорост, че някой прекрасен ден в бъдещето (ако оцелеем дотогава) ще се събудим и ще погледнем с носталгия на епохата на ядреното въоръжаване.
Високата степен на интелигентност — или поне под формата, дадена на човешкия вид, може накрая да не се окаже еволюционна черта, благоприятстваща оцеляването му. Потенциалната фатална грешка, която нашата интелигентност допуска, е, че произвежда технологични и социални промени със скорост, с която нито институциите ни, нито емоциите ни успяват да се справят. И колкото по-дълбоко навлизаме в експеримента, наречен цивилизация, толкова повече тази тенденция се задълбочава, защото изобретенията са кумулативна дейност, която неизбежно оказва влияние върху ускоряването на промяната. Вследствие на всичко това ние непрекъснато се опитваме да вместим новите реалности в неподходящите за тях рамки на съществуващите институции, както и да мислим за тези нови реалности в традиционния, но в повечето случаи опасно неадекватен смисъл.
Много вероятно е да сме започнали кариерата си като налагащ се биологичен вид, като сме унищожили най-близките си роднини — неандерталците, и е също толкова вероятно да завършим, унищожавайки самите себе си, но трябва да сме наясно, че Вселената не работи в бизнеса за въздаване на идеална справедливост, фактът, че войната открай време е била част от нашата култура не означава, че сме обречени винаги да водим войни. Налице са и други аспекти от поведенческия ни репертоар, които са значително по-окуражаващи. Да вземем например това, че в момента сме на път да предявим правата си към своето старо наследство — егалитаризма.
Най-важната поведенческа разлика между праисторическите хора и повечето от останалите социални примати е отсъствието на неизменни йерархични структури. Хората са били дотолкова решени да съхранят абсолютното равенство между всички зрели мъжкари, че са съумели да наложат ясни социални стратегии за натриване носовете на всички, които започвали прекалено много да ги вирят. Някои от индивидите в групите на ловците събирачи неизбежно ставали по-влиятелни и красноречиви от други, ала те не разполагали с никаква друга власт отвъд тази на убеждението — всеки възрастен мъжкар, а в някои култури и всички зрели индивиди и от двата пола, са се радвали на еднакви права на участие в процеса на вземане на решения в групата. Решенията са се вземали след продължителни дискусии, при които всеки от членовете на групата е можел да говори толкова дълго и толкова често, колкото му се е искало, а до консенсус обикновено се е стигало вследствие на общото изтощение. Но дори и в такъв случай човек, който отказвал да приеме консенсуса, можел просто да се отдалечи от кръга на групата.
Ценностите на егалитаризма се оказват толкова универсални за групите на ловците, проучени от съвременните антрополози, че се приемат за универсални и за повечето от нашите още по-далечни предци. Най-вероятното обяснение за това отклонение от социалната норма на приматите е, че изискванията по отглеждането на интелигентните малки на първобитните хора, продължително зависими от възрастните, налагат много по-активно участие на мъжките индивиди. Този факт предполагал създаването на много по-силни връзки между мъжките и женските индивиди, както и отклонение на част от мъжката енергия, доскоро насочена само към бандата на ловците, към новоизмислената социална единица — семейството. Но каквито и да са били причините, факт е, че човешките същества са живеели като равни в продължение на хилядолетия. И после внезапно престанали, практически за една нощ — когато измислили цивилизацията.
252
Carl Sagan, „Nuclear War and Climatic Catastrophe: Some Policy Implications“, Foreign Affairs, Winter 1983–84, 275.