Дори и привидната безсмисленост на преките заповеди играе важна практическа роля в процеса на трансформация. Повече от столетие ни дели от времето, когато големите войскови формирования са били решаващи звена на бойното поле, но и до ден днешен всяка армия по света продължава да провежда стриктна строева подготовка на своите войници, особено по време на основното военно обучение. И това е така, защото движението на всички тела по един и същ начин, в един и същ момент, е директен физически метод боецът да научи две важни неща, които всеки като него трябва да знае — че заповедите трябва да се изпълняват автоматично и моментално, и че ти вече не си индивид, а част от групата.
Най-важният урок, който новобранците получават, е пълната идентификация с останалите членове на техния взвод — цел, към която са насочени всички средства и методи на обучението. Момчетата прекарват заедно почти всеки миг — самотният новобранец е почти аномалия в подобна обстановка — и през по-голямата част от времето са подложени на почти еднакви по тип изпитания. Наред с това те търпят колективни наказания, доста често заради пропуски или прегрешения само на един от тях (говорене в строя, неизпънато легло по време на проверка и други) — метод, доказал своята безспорна ефективност за потискане на склонността към индивидуализъм. После идва, разбира се, и безмилостното съревнование с останалите взводове, на което инструкторите изключително много държат. Вероятно за страничния наблюдател гледката на група анонимни новобранци, които маршируват и пеят нещо от рода на: „Горе главите, дръжте ги високо, 3313 минава покрай вас!“ би се сторила достойна единствено за съжаление, но бъдете сигурни, че мъжете в строя изобщо не мислят така.
Ала нищо не е така ефективно при изграждане на висок боен дух и чувство на солидарност в групата, колкото постоянното захранване с малки успехи. Още в началните етапи на основната военна подготовка новобранците вършат неща, които на пръв поглед изглеждат доста опасни: спускане по въже от 150-метрови кули, преминаване с ръце по жици, опънати над пропаст (познато като „Спускане на смъртта“) и други подобни изпитания. Общоприето мнение е, че всички тези дейности безспорно всяват страх, но в действителност не са особено опасни — двойните въжета няма да позволят на никого да пострада, падайки от кулата, а под „Спускането на смъртта“ има басейн с идеално изчислена дълбочина, напълно достатъчна, за да омекоти удара на падащ човек, но не чак толкова, че той да се удави. Целта на военната машина е не да убива новобранците, а да изгради тяхната самоувереност както като индивиди, така и като група, като им даде възможност да преодолеят привидно страховити препятствия.
Тук, на остров Парис, вие имате враг. Врагът, срещу който ще трябва да се изправите на остров Парис, е във всеки един от вас. Нарича се страхливост. Най-голямата награда, която ще получите по време на обучението си тук, е всяка вечер да застанете в строя, да се погледнете в очите и да можете да си кажете с очи: „Измина още един добър ден! Ние победихме страхливеца в нас!“.
Капитан Пингрий, Морска пехота на САЩ
По списък в строя, сър, четиридесет и петима. Високо мотивирани, изцяло отдадени, луди, бесни, жадни за кръв, вманиачени да убиват новобранци от Морската пехота на Съединените щати, СЪР!
Песен на морските пехотинци, остров Парис
Ако някой не успее да премине конкретен тест, той обикновено е единствен. Критериите са съвсем съзнателно занижени така, че повечето новобранци да успеят да ги покрият, стига да се постараят достатъчно. Във всяка една по-голяма група хора обикновено винаги има по една черна овца — някой, чиято интелигентност или обноски, или липса на физическа издръжливост го белязва с провал и презрението на околните. Обиграният инструктор по строева и физическа подготовка, без привидно да отделя този нещастен индивид, използва провала му, за да подсили солидарността и самоувереността на останалите. Например, когато един безпомощен младеж падна от „Спускането на смъртта“ в басейна, неговият инструктор изкрещя обичайната за случая жлъчна обида: „Хайде, по-бързо излизай от водата! Не я заразявай с тялото си!“, а след това произнесе присъдата: „Върви и се преоблечи! Точно сега си напълно безполезен за своя взвод!“.
Фразата „безполезен за своя взвод“ е ключова и всички новобранци са напълно наясно, че истинското й значение е „безполезен в боя“. Инструкторите от Морската пехота на САЩ, които работят на остров Парис, въобще не са хора от задните ешелони, назначени на приятна служба, а най-всеотдайните и интелигентни сержанти, които армията е в състояние да намери. Морската пехота има абсолютно ясна представа за онова, в което обучава своите новобранци — реалния бой — затова прави всичко възможно хората, които извършват това обучение, винаги да имат предвид тази крайна цел.