Според по-старите ескимоси, с които Бърч разговарял, се оказва, че крайната цел на бойните действия сред коренното население на Аляска преди XX век е била ни повече, ни по-малко тоталното унищожение на опонентите — военнопленници не се вземали, освен ако целта е била да бъдат измъчвани и после задължително убивани; жените и децата също не можели да се надяват на пощада. Бърч не е в състояние да изчисли процента на населението, загинало при този тип бойни действия, но съществуват физически доказателства (включително масови гробове), че масовите кланета не са били необичайни.35
А това, за съжаление, слага точка на преките или устни доказателства за военните действия между отделните първобитни племена, защото Арктическите земи (където селското стопанство е невъзможно) и Австралия (където то така и не се развива въпреки четиридесетте хиляди години човешки поселища там) са били единствените големи области в света, където все още можели да се срещнат значителен брой популации от ловци събирачи до годините, когато в Европа и Северна Америка се развива науката антропология. (Изчислено е, че 99% от коренното население на Северна Америка са били вече фермери още по времето на пътешествията на Колумб.)
Остава само още едно племе — бушмените кунг — изключително добре проучени и със сигурност не войнолюбиви в наши дни, които често се дават за образец на първобитния човек като миролюбив „благороден дивак“. Ала редица исторически хроники сочат, че през XVII, XVIII и дори XIX век племената на бушмените са били големи войнолюбци, влизали са в бой едно с друго и дори за известно време успешно са отблъсквали както племето банту, така и европейските фермери, които са се опитвали да окупират техните земи.
Един от начините за разширяване обема на данните, е да се спрем и върху хората, познати повече като градинари или племенни земеделци. Това са племена, които продължават да осигуряват голяма част от своята храна чрез лов, но също така практикуват прости форми на земеделие. Този начин на живот им позволява поне за няколко години да останат на едно място — доста повече от няколкото седмици, които класическите първобитни племена са се задържали. Селата им са доста по-сложно устроени от лагерите на първобитните племена, а материалните им придобивки са много повече и по-разнообразни, защото не им се налага да носят непрекъснато на гръб всичко, което притежават. В най-важните аспекти от живота си обаче те остават от другата страна на пропастта, която разделя праисторическия човек от масовото общество на земеделците. Културата им е егалитарна — всеки мъж е едновременно и ловец, и воин, а броят им е доста малък. Отделните села са не по-големи от лагерите на първобитните племена, защото в противен случай биха изловили дивеча в околността прекалено бързо, за да стигне за по-дълго. А етнолингвистичните групи (племена), към които принадлежат, рядко надвишават няколко десетки хиляди. Женят се извън своята група, точно както първобитните племена, и точно както при тях жените са тези, които се преместват в групата на своя съпруг. Докато групите на ловците събирачи обикновено се събират заедно за по няколко седмици годишно на по-голямо място, където ресурсите са достатъчни, за да се веселят и уговарят бракове, то селата на земеделците обикновено се канят едно друго на празненства — със същата цел. Официални водачи липсват (въпреки че, разбира се, някои хора са по-влиятелни от други), а решенията се вземат чрез дискусии и консенсус. Може да се заключи, че в известен смисъл те са просто не толкова мобилни ловци-събирачи.
35
E.S.Burch Jr., „Eskimo Warfare in Northwest Alaska“, Anthropological Papers of the University of Alaska 16 (2): 1–14 (1974).