Но и от племенните земеделци не са останали много на планетата. В преобладаващата част от регионите преходът към пълнокръвно земеделие и окрупняване на общностите е бил прекалено скоростен, при това се е извършил преди хиляди години. Оцелелите и до наши дни се откриват предимно в изолирани и бедни на ресурси области като амазонската джунгла и планините на Нова Гвинея. И всички тези племена са били непрекъснато във война.
Внезапно чух викове: врагът, врагът! Мъжете бяха хукнали напред, за да посрещнат врага. (Мъжете от групата са победени и побягват, а жените и децата се разпръскват, за да избегнат плен.) Вече не можехме да бягаме. Караветари (врагът) бяха прекалено близо. (Групата на жените и децата е обкръжена и всички са пленени.) После мъжете започнаха да избиват децата — малки, големи, всички. Децата се опитаха да избягат, обаче ги хващаха, хвърляха ги на земята и ги пробождаха със стрели, които преминаваха през телата им и ги приковаваха към земята. Най-малките хващаха за краката, а после замахваха и ги удряха в близко дърво или скала. Очите на децата потрепваха… Избиха толкова много…
Пленник на племето яномамо, 1930 г.36
И караветари, и техните жертви са били до един членове на племето яномамо — земеделци, около двадесет хиляди на брой, обитаващи амазонската тропическа гора по горното течение на река Ориноко във Венесуела и Бразилия. Войните между техните села (със среден брой на населението деветдесет човека) са били постоянни съвсем до скоро. Разказът за нападението, от който е горният откъс, е от бяло момиченце, което е било пленено на дванадесетгодишна възраст и през 30-те години е живяло сред тях. Но както при всички видове бойни действия между ловците събирачи и земеделците нивото на организация е ниско, а дисциплината — лоша. Групите на нападателите често се разпокъсват, още преди да стигнат крайната си цел, така че резултатът от сблъсъците често води само до някоя повърхностна рана. За случайния наблюдател военните действия като в племето яномамо може би ще се сторят твърде несериозни, но когато се организират както трябва, когато вземат предвид елементите на изненада и числено превъзходство, атакуващите са в състояние да елиминират цели села, като избият или прогонят надалече мъжете, избият по-малките деца и вземат жените в селото на победителите.
Вероятно ще попитате дали бойните действия на племето яномамо са били сериозни. Защо иначе селата са били непрекъснато укрепявани, като къщите са се строяли в тесен кръг с централен двор по средата? Защо иначе между селата са се поддържали неутрални зони от около петдесетина километра? Защо иначе хората от селото (точно като шимпанзетата и първобитните племена) не са смеели много да се отдалечават прекалено навътре в неутралната зона, освен ако не са част от голяма група, въпреки че това е правело огромна част от територията им неизползваема? И въпреки всички тези предохранителни мерки военните сблъсъци при тях са имали същия кумулативен ефект, какъвто е забелязан и при народа мурнгин. Антропологът Наполеон Шанон, изучавал племето яномамо през 60-те, изчислява, че смъртността вследствие на участие в битки е била 24% за мъжете и 7% за жените.37
Изводите на Шанон са подложени на яростна критика от страна на колегите му антрополози, които дори го обвиняват, че сам е предизвикал войната сред племето яномамо, която е наблюдавал. Ала това недоволство като че ли се дължи преди всичко на лоялността на учените към свещения образ на Русо за „благородния дивак“. И ето, че в другия край на света е открита друга група първобитни земеделци, която демонстрира абсолютно същото поведение.
Племената от планините на Нова Гвинея не биха могли да бъдат наречени точно земеделци, тъй като изолираните планински котловини, които обитават, са се изпълнили с фермери преди много столетия. Групи от рода на мае енга имат гъстота на населението около сто души на квадратен километър (в сравнение с по-малко от един на квадратен километър за племенните земеделци от яномамо, първобитните племена и шимпанзетата). В резултат на тази гъстота останалият за лов дивеч е съвсем малко и, за да преживяват, отглеждат прасета и сладки картофи. Но в социален и културен аспект те принадлежат по-скоро към племенните земеделци, отколкото към селяните от окрупнената цивилизация. Разпръснатите им родови поселища — техният еквивалент на селата на яномамо, са с население от около само няколкостотин души. Всяко едно от тях е отделна политическа единица, чиято единствена задача е собственото им оцеляване. Поселищата са достатъчно стабилни, за да се включват в сложни съюзнически структури, така че, когато през 30-те първите европейци пресичат планините на Нова Гвинея и ги откриват, те заварват постоянни бойни действия. Хората там са до такава степен притиснати в малкия си, ограничен свят, че неутралните зони между поселищата са не повече от километър, а не петнадесет, както при племето яномамо.
36
E. Biocca, The Yanomama: The Narrative of a White Girl Kidnapped by Amazonian Indians (New York: Dutton, 1971), цитат no LeBlanc, 154.
37
N. A. Chagnon, Studying the Yanomamo (New York: Holt, Rinehart and Winston, 1974), 157-61; N.A. Chagnon, Yanomamo, 4th edition (New York: Harcourt and Brace Jovanovic College Publishers, 1994), 205.