С появата на неандерталците доказателствата стават все по-категорични, фосилите, открити на няколко континента и датиращи от преди четиридесет хиляди до сто хиляди години, навеждат на изводи за смърт от рани, причинени от човешки оръжия — рани от копия, парче камък между ребрата и други. А във франция дори е открито масово погребение. В интерес на истината, повече от 5% от погребаните неандерталци подсказват за насилие от един или друг вид, а тъй като много от видовете ненавременна смърт не винаги оставя знаци по скелетите, може да се заключи, че военните действия са били точно толкова изключително важна част от живота на неандерталците, колкото и на по-близките до нас групи на ловците събирачи. Очевидно за този период имаме своите основания за някои подозрения, но с достигане периода на хомо сапиенс доказателствата стават вече поразителни.38
Как е възможно да сме пропускали този факт толкова дълго? Как е възможно Куинси Райт, който е изучавал данни от 633 примитивни култури, за да напише монументалната си творба „Изследване на войната“, да заключи, че „събирачите, низшите ловци и низшите земеделци са най-малко войнолюбиви. Висшите ловци и висшите земеделци са по-войнолюбиви, а най-висшите земеделци и пасторалните хора са най-войнолюбиви“?!39
Русо безсъмнено има вина за това наше недоглеждане. На всички ни се иска да вярваме в „благородния дивак“, защото това би означавало, че човешката природа е миролюбива и че войната е просто изобретение на цивилизацията. Немаловажна роля играе и презрението на хората, които познават „истинската“ война в модерния й вид, към воините, които по-скоро биха побягнали, отколкото да седят и да чакат да ги заколят. Но най-важната причина за заблудата ни е аритметиката — просто не сме си направили труда да изчислим кумулативната смъртност при всички битки и нападения.
Тогава защо са го правили? Би било прекалено арогантно и проява на крайно невежество да приемем, че „примитивните“ хора навсякъде по света просто са обичали да си пилеят живота в чисто ритуални дейности — като че ли ловците не са ценели живота си точно толкова, колкото го ценим и ние, или са били прекалено тъпи, за да схванат последиците от действията си. Не може да няма някакви логически причини, поради които те непрекъснато са обявявали войни хилядолетия наред, на всеки континент. Би било полезно да разберем причините за това поведение, защото вече става повече от ясно, че не модерният човек е измислил войната. Ние просто сме я наследили.
Селата на яномамо са разположени в гората, оградени от други села, на които нито искат, нито могат да вярват напълно. Повечето от хората от племето гледат на непрестанните си междуселищни бойни действия като на нещо опасно и в крайна сметка осъдително, та ако има някакъв вълшебен начин, по който биха могли да ги прекратят напълно и безвъзвратно, те със сигурност биха се доверили на магията. Ала те знаят, че подобна магия няма. Наясно са, че техните съседи са, или биха могли скоро да се превърнат, в лошите — подли и яростни врагове. При отсъствието на пълно доверие хората от племето яномамо общуват помежду си посредством търговия, бракове, формално приемане на нетрайни политически пактове — и като вдъхват ужас посредством непреклонната си готовност за отмъщение.40
Само сменете имената, и ето че описанието би паснало перфектно на отношенията между великите сили в годините, довели до избухването на Първата световна война през 1914 година. Премахнете детайлите за търговията и политическите съюзи, както и лиричното отклонение за това как се чувстват хората от племето яномамо по въпроса за своята съдба, и ще получите перфектно описание на отношенията между стадата шимпанзета касакела и кахама в началото на 70-те, преди второто стадо да бъде унищожено, както и за отношенията между шимпанзетата като цяло. Всъщност описанието би паснало доста добре и на отношенията между съседни глутници вълци, стада от лъвове и глутници от хиени. Тази мисъл е повече от обезпокоителна, но въпреки това сме принудени да се изправим очи в очи с нея — територията наистина е важна и хищниците правят всичко възможно да си я запазят.
40
Wrangham, op. cit, 65. Голяма част от дискусиите по-долу се базират на аргументите на Рангъм от глава 8 — В: „Цената на свободата“.