Огледа поляната още веднъж, но не забеляза нищо определено. Вероятно му се беше привидяло. Все пак слезе от сала много предпазливо и бавно тръгна към кораба.
Отново заговори тихо:
— Ти ми каза всичко, което бе нужно да зная. Мисля, че мога сам да разкажа останалата част от тази история. След като си разбрал, че всички рули са мъртви, ти си решил да прекараш нощта в кораба. Не би могъл да се довериш на превъзходното си зрение да те защитава срещу растението рит. То е единственото нещо на тази планета, от което истински се страхуваш. Първата ти среща с него трябва да е била интересна. В добавка към твоите поразяващи скорост и сила предполагам, че ти е бил нужен и доста късмет, за да се спасиш. И си открил, че колкото повече се приближаваш към полуострова, толкова по-нагъсто расте то. Съвсем си се паникьосал и си решил, че се нуждаеш от мен и от моето оръжие. Така че си се върнал.
Първото парче земя със сиви пълзачи се открояваше като малко по-светло петно на фона на тъмния терен. Джеймисън насочи оръжието надолу, постави ръка пред очите си и натисна бутона. Изгарящият енергиен лъч удари с пращене земята и макар че той не виждаше яркостта на пламъка, нямаше съмнение, че оръжието е подходящо заредено. Залюля го наляво-надясно, докато измина няколко крачки. После спря, освободи бутона и отвори очи. В червеникавото сияние на пламъците видя, че стои върху широка черна ивица, а следващото сиво парче земя е на пет-шест метра пред него.
— Ти си в командната зала от два дни, нали? — продължи Джеймисън. — Сигурно ти е било доста трудно да се пъхнеш през вратата. Но се е наложило да го направиш, защото главният люк се задвижва от механизъм, който не разбираш, и не си могъл да го помръднеш въпреки огромната си сила. На следващата сутрин, когато си отворил вратата на командната зала, си открил растението от другата й страна. Обзалагам се, че си я затворил бързо и си поставил всичките резета. Това, разбира се, е задържало растението отвън. Силата му не е достатъчна, за да проникне през метална врата. То може да те стисне здраво и да те бодне едновременно на сто места, но не може да разбие стоманена врата, както можеш ти. Така че си останал вътре.
С второто петно сиви растения, което бе по-голямо от първото, Джеймисън се справи също така лесно. Сега между него и спасителната ракета оставаше най-обширната, почти плътна растителност, която обгръщаше мъртвите рули.
— Цели два дни си изучавал механизма за управление — продължи да говори той със спокоен равномерен тон — и си се опитвал да разбереш как действа. И си се провалил напълно. Сигурно си стигнал до точката, след която си се готвел да експериментираш сляпо с лостовете за управление, без значение какво ще се случи. Обаче се появих аз и положението се измени, нали? Имам предвид моето пристигане в околността преди няколко часа. Разбира се, ти си усетил това, но си продължил да изучаваш управлението. В случай, че не успееш да го разбереш до мръкване, си възнамерявал да ме призовеш, тъй като бих могъл да не оцелея след още една нощ в моето състояние на пълно изтощение. Но ако си можел да разбереш как се управлява корабът, си щял да отлетиш и да ме оставиш тук да умра.
Той направи пауза и почака малко, но не получи никакъв отговор дори след последното ужасно обвинение. Не бе изненадан. Странното гордо същество в кораба сигурно знаеше много добре, че няма да спечели нищо като отрече казаното от него, а беше неспособно да се разкае.
Джеймисън вече си беше прогорил път почти до главния люк на спасителната ракета. Бяха останали само проточилите се в кораба пълзачи. Той намали интензивността на оръжието с няколко деления, за да не повреди уплътнителя на люка и каза на изуола най-важното:
— Сега ще изгоря пълзачите по целия път до твоята врата. Докато го правя, ти ще излезеш и ще отидеш в складовото помещение. И ще останеш там. За да съм сигурен, че ще ме послушаш, ще наглася оръжието си така, че фотоелектричното реле да изпепели коридора, ако кракът ти стъпи на него. Ако стоиш в склада, няма да пострадаш. Ще са ни необходими две седмици, за да достигнем до най-близката база, и оттам ще можем да се отправим за Планетата на Карсън, където ще имам удоволствието да те освободя. Дано да намериш в складовото помещение нещо за ядене, макар да се съмнявам. Можеш да се утешаваш с мисълта, че без никакви познания по астронавтика или хипердвигатели несъмнено би умрял от глад преди да стигнеш у дома си, а сега все още ще си жив. Ти загуби в опитите си да запазиш изуолския разум в тайна от моето правителство, но аз ще трябва да докладвам, че по мое мнение средният възрастен изуол е дебелоглав колкото глупаво животно! А сега най-добре се отдръпни по-далечко от тази врата. След минута ще стане гореща!